• ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ПРОЦЕС
• Търсене, откриване на предприемаческата идея /иновация
•  Съставяне на бизнес -план
• Финансиране – преценяване колко средства ще са необходими за реализиране на идеята.
• Търсене, намиране и получаване на необходимите средства  Изграждане и управление на фирмата
• Развитие и растеж на фирмата (проекта), различните фази, разграничени в предприемаческия процес, на практика не винаги протичат в последователността, в която желаят предприемачите.
• Структурата на предприемаческия процес  при  реализация   се разглежда от   множество изследователи   които го  диференцират в 12 етапа-стъпки   или както се посочва  от  Й. Коев, който разграничава 12 стъпки.

1 етап-Стъпка  : Избор на предмет на дейност

Изборът на предмета на бизнеса е уникален процес и не подлежи на копиране или имитиране. Опорните точки на всеки бизнес са  източниците на доход , качествата и уменията на индивида. Добата идея е един от ефективните източници на доход в пазарното стопанство.Източниците на дохода :

Доходът от труд е един от най-разпространените източници за създаване на бизнес. Най-често срещаните проблеми, са:

• неправилно ценообразуване, поради надценяване на вложения труд и умения;
• не познаване на потребителските нужди,
• липса на стремеж към разширяване на дейността,
• не познават новите технологии и инструменти, което ги обрича на технологично изоставане.

Доходът от притежаване на капитал. Използването му се основава върху трудността за малките производители и търговци от достъп до капитал при банковите и другите специализирани институции (фондове, фондации, програми, кредитни линии).

Доход от притежаване на връзки и контакти. Притежаването на специализирани знания и умения.  Доходът от спекулация с доверието на хората. Създава условия за твърде бързи и лесни доходи.

2 етап-Стъпка  Решение за собствен бизнес

Решението за започване на собствен бизнес е резултат от въздействието на множество разнопосочни фактори, решение за промяна Формирането на това решение се определя от четири групи фактори,

Базисни фактори	Отключващи фактори
Генетични факториСемейна среда Избор на образование Предходни опити за бизнес Географско разположение Естество на придобитите умения Мотивация за напускане на държавната работа Възможни сътрудници/съдружници Опит в малкия бизнес Икономически условия Достъпност на капитала и др.	Икономическа принудаВътрешен подтик Благоприятни външни фактори Неприемане на предложение за нововъведение в старата работа Липса на възможност за развитие в дадена среда
Личностни фактори	Задържащи фактори
Самоорганизираност и самодисциплинаГотовност за пътуване Готовност за 18-часов работен ден Готовност за работа без почивни дни Готовност за поемане на риск Способност за вземане на бързи решения Специални знания в конкретната област на бизнеса Умения за работа с хората Готовност да губите Способност да се работи дълго време под напрежение	Сигурност на средатаСтрахът от неуспех Негативното отношение на външната среда

3 етап,-Стъпка  : Откриване на новата идея

         Откриването на новата идея често се представя като “низ от съвпадения и случайности”. В съвременните условия предприемачески процес се превръща в “кошмарен процес”.

       Предприемачите не разчитат на случайността, а търсят благоприятните възможности за откриване и създаване на нововъведение. Новото е в полето на интереса на много хора, но само предприемачите се стараят да дадат отговор на този въпрос.

        По често за предприемача проблемът не е в създаването на ново техническо решение, а по-важно е намирането на нови пазари, ново приложение.

         Личностният фактор на предприемача, притежаващ определени знания, умения и качества, с които участва в процеса на търсене на новото е твърде съществен. Основното, по което се отличават различните хора, са различната степен на будност. Употребата на ценности, знания и умения на предприемача в много голяма степен зависи от използвания инструментариум за търсене на новото.

4 етап-Стъпка  : Оценка на възможностите на нови продукт

         За да се превърне една бизнес идея в конкретна стока или продукт трябва да се премине през оценката на възможностите и ограниченията, които новата идея или продукт създават и съответните промени в околната среда.

         Предприемачът няма право да преувеличава качествата на своя продукт или услуга, а трябва прагматично да намери отговор на въпроса: какви възможности и ограничения създава въвеждането на този продукт. Оценката се извършва в следните 5 направления:

         А) Оценка на потенциалния пазар реализацията и на конкретния пазар: оценка на пазара по аналогия на друг сходен продукта проучване на крайните клиенти със съответния инструментариум – анкети, интервюта и др. прогнозни методи за определяне обема на пазара анализ на статистическата информация от продажбите; придобития опит и интуиция; информация от дистрибуторските канали.

         Б) Оценка на риска    От всички рискове най-важен е финансовият, търсене на пътища за неговото намаляване. Факторите за определяне на риска са:промени в обема на очакваните продажби промяна в разходите за възнаграждения промяна в данъчните ставки и акцизи неочаквани разходи промени в цените на конкурентите за същия продукт неценови действия на конкурентите промени във валутните курсове и др.

         В) Определяне на силните и слабите страни на новия продукт

         Позиционира продуктът спрямо останалите в бранша. Съизмерване на силните и слабите страни на продукта спрямо конкурентите. Съпоставяне на параметрите (качествени и количествени) на отделните негови характеристики: цена, тегло, цвят, дизайн, габарити, сервиз и др.

         Г) Определяне на конкурентните преимущества на новия продукт

         Изграждане на стартова позиция за навлизането в конкретния пазар чрез оценка на онази силна страна, която носи основно конкурентно преимущество.:нова потребителска ценност ;нов дизайн; по-високо качество на изработка;по-ниска цена при същото качество;,по-добър сервиз;по-лесно обслужване;по-висока достъпност до клиента.

 Д): Определяне на последствията от въвеждането на новия продукт. Ограниченията, които самият продукт съдържа и налага на средата. неблагоприятните екологични последствия, които могат да възникнат при въвеждането на новия продукт, технически, морални, демографски, икономически, социални и др.

5 етап-Стъпка  :  Създаване на новия продукт

         Пътят от идеята до реализацията на новия продукт е твърде дълъг и сложен. Първо, което е логически необходимо за създаването на новия продукт е: разбирането и осъзнаването на конкретната нужда от новия продукт или разкриването потребителската полезност на  новото.

         Друг важен момент е определяне на конкретната технология, по която ще бъде създаден новият продукт.. Понякога самата технология определя ограниченията.

    Третият определянето на конкретната форма. Всички изисквания, предявявани към конкретния нов продукт едновременно, могат да се окажат несъвместими, което превръща процесът на търсене на формата на новия продукт в труден компромис.

       Естествено не всяка идея достига до пазара, даже и процесът за нейната реализация да е започнал и да са вложени немалко средства. Общо около 1/3 от новите идеи се реализира пълноценно. В тази връзка дребният предприемач, който не разполага нито с ресурсите на големите, нито с техния капацитет, трябва да бъде многократно по-изобретателен, целенасочен и ефективен.  По тази причина за него е още по-важно точното и с минимални разходи дефиниране на пътя от идеята до новия продукт. Пътят на този процес включва следните етапи: търсене и оценка; анализ на средата развитие на новия продукт; тестване на новия продукт; комерсиализация.

6 етап-Стъпка  Анализ на външната среда

         Практиката показва, че в много случаи предприемаческият неуспех се дължи ; на липсата на проучване на външната среда.

         При липсата на защитен чадър от страна на държавата или този на голямата организация, един предприемач е в преимуществено положение, ако познава добре външната среда на своята фирма. От анализа на външната среда предприемач получава ясен сигнал има ли или не място за неговия продукт, на този пазар, какви са главните опасности, и др. Без оценки в значителна степен се повишава рискът, който той поема с реализирането на новата идея.

      Директно действащи фактори върху външната среда – доставчици, клиенти, конкуренти, финансови институции, професионални организации, правни институции, държавни агенции и институции и др.

      Индиректно действащи фактори – групови интереси и техните институционални форми, икономическите условия, социокултурната среда, политическата ситуация, народопсихологията, международната обстановка и др.

         Изследването на външната среда изисква да се обърне внимание на няколко основни нейни аспекти като икономическа, демографска и социална среда.

        Икономическа среда    При изследване на този фактор на външната среда, могат да се посочат ограниченията и пречките за развитието на даден бизнес.

         Демографска среда      Разглеждат се демографските характеристики на средата. Този анализ трябва да се насочи най-вече към определянето на основните критерии, по които в последствие ще бъдат сегментирани потребителите на фирмата. Критериите, които ще бъдат използвани за сегментиране на потребителския пазар са: разположение на пазара; размер и вид на населеното място възраст на потребителите на продукта; доходи; потребителски статус;отношение към продукта.

         Другите фактори на външната среда като политическа, юридическа, технологична среда не се отразяват пряко върху производството на фирмата,.

7 етап-Стъпка  Предприемачески анализ на ресурсите

         Наличието на достатъчно и достъпни ресурси е едно от важните условия за осъществяване на всяка дейност. Теорията съветва да  се използва подхода OPR (Other People Resources), т.е. използвай ресурсите на другите хора. Много от предприемачите успяват, точно защото са съумели да използват ресурсите на другите хора и обратно. Неправилният подход към ресурсите води до:бавен растеж, постоянен недостиг на пари забавяне на проекти и изпълнението и  замразяване на проекти и пр.

      Предприемаческият подход към ресурсите предполага привличане на чужди ресурси, интензивното им използване. Днес шансът на предприемача е в това, че огромни производствени, интелектуални и човешки ресурси стоят неизползвани или слабо използвани особено в големите (държавни) предприятия.

         Предприемаческото отношение към ресурсите предполага още:предприемачът да използва по-добре ресурсите от собственика;да ги използва по-дълго време (въвеждане на много сменен режим на работа).да се използват ресурсите с по-малко загуби.

         Ключът в предприемаческото поведение по отношение на ресурсите е  в интензивното им използване, основаващо се върху минимизация на загубите, разходите и строг контрол върху тяхното използване.

     Съвременни форми на набиране на финансови ресурси например, са лизингът, франчайзингът, факторингът програмите ,проектите по фондовете на ЕС и др.

8 етап-Стъпка  : Локализация на малкия бизнес

         Всички теории, концепции, анализи и прогнози на предприемача се пречупват през конкретното физическо , териториално  разполагане на предприемаческата дейност. Много често младите предприемачи фалират само и единствено поради неподходящото разположение на техния бизнес – магазини на места, където няма клиентопоток или конкуренцията е голяма, складове, до които няма достъп, или които дълго време не са работили и т.н. Решаваща за успеха се оказва и това , че предприемача не търси връзка за подкрепа от общините и кметствата като стопани на своята територия.

         В тази връзка факторите, които пряко влияят върху локализациония процес са:

• природни фактори – земя, биоресурси, водни ресурси, климат,
• икономически фактори – капитал, енергия и суровини
• производствена структура, социална и екологична инфраструктура,
• демографска структура
• социални фактори – заетост, социална подкрепа, социална структура.

                Факторите с косвено влияние върху локализациония процес са:

• развитие на комуникациите и информационната инфраструктура
• степен на специализация на производството
• зависимост от доставчици и снабдители
• енергоемкост и трудоемкост на производството.

                   При локализиране на търговския бизнес е полезно да се има предвид следното:

• възможност за привличане на клиенти
• интензивност на движението
• конкуренцията или сътрудничеството на съседните магазини
• удобство за паркиране и достъпност до обекта
• вида на стоките – бързопродаваеми, бавнопродаваеми, луксозни, шопинг продукти и т.н.
• интензивност на пътникопотока
• сегментация на клиентопотока
• сезонност на продажбите.

         Намерено правилното място за съответния бизнес, т.е. добрата локализация да се прибързва с предприемаческата дейност.

9 етап-Стъпка  : Институционализация на предприемаческата дейност

         Всяка стопанска дейност се регламентира чрез определени от законодателството правни норми. Затова предприемачът трябва да има ясна представа коя юридическа форма отговаря най-точно на неговите виждания за предприемаческата му дейност. Конкретизация на тези юридически норми и изисквания се съдържа в Търговския закон. Във връзка с избора на юридическа форма на бизнеса си,  предприемачът трябва да си изясни следните моменти:

• сам или в съдружие ще осъществява своята дейност
• каква ще бъде отговорността му за последствията от дейността
• с какъв стартов капитал ще разполага за осъществяване на новата дейност
• как ще участва в управлението на новата дейност – пряко или косвено
• какво данъчно облагане предпочита
• ще има ли нужда от привличането на допълнителен капитал
• желае ли да бъде юридическо лице или не.

        Въз основа на тези ограничителни критерии предприемачът ще подбере най-подходящата правна форма. Изяснявайки тези основни за конкретния бизнес решения, предприемачът може да пристъпи към търсенето на онази правна форма за организация на новата дейност, която в най-голяма степен ще отговаря на неговите изисквания. Освен това законодателят е предвидил възможност за промяна на правната форма, в зависимост развитието на дейността и настъпилите промени в нея.

      Основните правни форми на организация на  предприемаческата дейност са: Едноличен търговец (ЕТ), Събирателно дружество (СД), Акционерно дружество (АД), Дружество с ограничена отговорност (ООД), Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), кооперация и др.

10 етап-Стъпка  : Създаване на предприемаческия план

     Предприемаческият план е важен момент в процеса на създаването на новата предприемаческа фирма, а така също и в процеса на нейното функциониране и управление. Тогава той се нарича “Бизнес план”. Той е необходим поради 4 причини:

         Инструмент за саморазвитие. Изработва се за собствени нужди и служи за ориентир и кормило в управлението на предприемаческата дейност. Той обвързва в едно цяло целите, конкретните задачи, ресурсите и средствата за осъществяване на дадената дейност.

         Средство за привличане (убеждаване) на съмишленици, съдружници. Той е подходящ инструмент, обобщаващ всички необходими доказателства за вашия бъдещ успех.

         Обяснение (илюстрация) за мисията на бизнеса. Представя се, когато се налага да се обясняват на външни лица, кой е предприемачът, какво представлява неговият бизнес, какви цели (дългосрочни, средносрочни и краткосрочни) има и с какви средство ги постига.

         Средство за финансиране. Това е един от изискуемите документи при кандидатстване за кредит (Приложение 1). Друг е въпросът, че българските финансови институции обръщат малко внимание на перспективите на фирмата, представени и обосновани чрез предприемаческия бизнес план, а изискват непосилни ипотеки и гаранции от кредитополучателя.

         Създаването на предприемачески план изисква опит, знания, умения и техника. Затова е целесъобразно неговото разработване да се възложи на специализирани институции, особено ако е от вида инвестиционен бизнес план, където се изискват много специални познания от  финансовата теория.

11 етап-Стъпка  :  Управление на предприемаческата дейност

         Предприемаческото управление на новата дейност е обвързано със самото развитие на дейността. Този проблем е познат като “жизнен цикъл на малкия бизнес”. Съществуват различни виждания за фазите на жизнения цикъл на малката фирма, но можем да ги формулираме като:Старт;    Оцеляване; Развитие; Устойчиво развитие; Спад; Закриване.

     Промените в предприемаческото управление се осъществяват под въздействието на два основни фактора – вътрешен и външен.

        Вътрешният фактор се основава върху обстоятелството, че предприемаческото управление, което представлява съвкупност от използвани методи и инструменти за въздействие, расте заедно с развитието на самата фирма. Ключовите дейности във фирмата, където се осъществяват промени и подлежат на развитие са:

• структура и организация на фирмата;
• пазарни проблеми;
• финансови проблеми;
• парични фондове;
• производство;
• персонал;
• технически средства за управление;
• организация на труда и заплащане.

Всяка една от посочените дейности в различните етапи на жизнения цикъл на фирмата има различни параметри, които определят характера на предприемаческото управление.

Външният фактор е резултат от агресивността на съвкупното въздействие (натиска) на самата външна среда.

12 етап -Стъпка  Закриване на предприемаческата дейност

         Считаме, че един предприемач прекратява своята дейност при недобри финансови резултати. Практиката на предприемаческото управление обаче показва, че причините за закриване на една дейност са много повече. Те са две основни групи:

         І група: Негативните стопански резултати са причинени от:

• Лошо управление на ресурсите;
• Лош маркетинг;
• Слаб и неконкурентен продукт;
• Изчерпване на пазарната ниша;
• Остаряване на продукта;
• Липса на достатъчни оборотни средства;

ІІ група: Промяна в намеренията и целите на предприемача:

• Реорганизация на дейността и произтичащата от това необходимост за промяна на юридическата форма на организация на бизнеса;
• Ликвидация на дейността поради промяна на предмета на дейност;
• Преобразуване от публична (акционерна) в семейна (еднолична) фирма и обратно;
• Вливане в друга компания (фирма);
• Умишлен фалит.

          При закриването, уместно е предприемачът да предприеме следните активности:

• управлението на закриването на фирмата да се възложи на специализирано лице;
• да се извърши оценка на материалните и нематериални активи на фирмата;
• възлагане на специализирано лице проучване на последствията от закриването.

       По този начин той ще се предпази от последващи действия на лица и организации с негативен за него резултат и запазване на доброто публично лице на фирмата.