Съществуват много системи за разфасоване на говеждо месо, като най-популярните са американската, аржентинската, великобританската и холандската.

В България се използва класификатор за обрезки по БДС, създаден още през 60-те години на миналия век и претърпял твърде малко развитие от тогава насам.

Търговци и готвачи използват системите на държавите, в които е произведено месото.

 

След клане месото се разделя на предна и задна част, а тя впоследствие се транжира на по-малки обрезки според съответните регионални и законови изисквания.

Врат (Neck, но често част от плешката) – транжира се допълнително на врат до 7-мо ребро, който е подходящ за готвене в затворен съд, на обезкостен врат за печене и обезкостена вратна пържола за грил след мариноване.

Плешка (Chuck) – месото от тази част е мускулесто и може да стане доста сухо и жилаво, затова е най-добре да се готви бавно в затворен съд на яхния, например бьоф бургиньон или говеждо по бургундски. От плешката се правят и пържоли, медальони и short ribs, но те имат нужда от предварително мариноване. Плешката е идеална за силни говежди бульони и супи.

Гръб (ребрена част, Rib) – от тази част се изрязва прочутия рибай стек, който е известен също като скоч филе, антракот, клъб или просто риб. Месото е мраморирано и наситено с вкус, а най-добрият начин на приготвяне е на скара или на силно нагорещен тиган, например в стил „Делмонико“, тоест дебел 5 сантиметра (или 2 инча) и опечен според предпочитанията на клиента – rare, medium rare, medium, medium well done и well done. Или в опит за превод на български – недопечен, средно недопечен, средно опечен, средно към добре опечен и добре опечен. От гърба става чудесно печено с кост или без кост (rib roast и rib eye roast), а ребрата (back ribs) могат да се приготвят в затворено барбекю с много марината.

Месото от областта на ребрата се обогатява от  мазнини, която разрежда съдържанието на съединителна което го прави  особено вкусно. Със сигурност е най-вкусната нарязани от най-известните и скъпи филетата . Обикновено, тъй като дебелината на ребрата е голяма, присъствието на костите зависи от месото е отдалечена от реброто.  Мускулните масите на това намаление са малко по-сплотени, така че топлината ги разделя с лекота по време на топенето на тлъстините. Французите го идентифицират с името на домакинствата в Италия, Entrecote.

Пояс (Loin) – от поясната част на животното се изрязват най-обичаните от ценителите парчета месо. В България тази част е известна официално като рибица, кюлот или килот, но тази терминология се употребява много рядко.

От предната част (Short loin) се вадят прочутите стекове ти-боун, портърхаус и стрип стек, известен и като Ню Йорк стек, когато е без кост. Ти-боун пържолата съдържа по-малко от бонфилето, отколкото портърхауса, но ценителите харесват наситения му вкус. Месото е силно мраморирано и се приготвя най-добре отново в стил „Делмонико“, овкусено единствено със сол и черен пипер на специална скара или тиган с малко масло.

Самостоятелна от рибицата на говеждо месо, е намаляване на костта на лумбалните прешлени, характерната форма на обърнато „T“, все още закрепен. Тя трябва задължително да се попълни от филето и рибицата.

От тази част в Италия се приготвя Bistecca alla Fiorentina, доста недопечена и с малко зехтин, и Costoletta di Vitello alla Milanese, известни у нас като шницели по милански – нежно овкусени, дебели сантиметър и половина парчета, оваляни в галета и запържени много бързо в масло.

Добрите готвачи съветват при избор на ти-боун да се гледа формата на костта – колкото по-правилна е тя, толкова по-добро е месото.

От задната част на пояса са най-крехките и нежни парчета – бонфиле (филе миньон, Tenderloin) и контрафиле. Бонфилето е и най-предпочитаната от готвачите част. От него се приготвят стекове на грил и медальони с различни сосове – уорчестър, трюфел и пепър сос. Препоръчва се да се избират филета, които тежат не повече от 700 – 800 грама, което гарантира, че месото е крехко, дори когато не е топ качество. От същото парче месо става чудесен ростбийф, тъй като понася сухо печене.

Контрафилето (Sirloin), което се вади както от предната, така и от задната част на пояса, се приготвят печено и пържоли. То е малко по-твърдо от бонфилето, но пък е с по-наситен вкус и познавачите го обичат. Приготвят се единствено на силно нагорещен грил или в бройлър (затворена фурна с горно нагряване на дърва, дървени въглища или елекричество, която може да достигне до 700 – 800° С, месото се запича от двете страни за не повече от 2-3 минути). От контрафиле се приготвя и прочутият „Шатобриан“, Една рецепта, според енциклопедията Larousse Gastronomique, създадена от личен виконт Франсоа Рене дьо Шатобриан главния готвач на Наполеон. Гастрономия Francesce разделят филето в три секции: Шатобриан най-широката част, средната част и Tournedos филе миньон тази цел по-близо. Това е една много нежна кройка, постно месо, с малко съединителна тъкан . The Chateaubriand се нарязва с дебелина, най-малко 5 или 6 см, и се приготвя обгорена на повърхността и сурова отвътре.

Хълбок (слабини, Bottom Sirloin) – понякога това месо се маркира като пържоли от контрафиле, но е най-подходящо за печене или за бавно и дълго задушаване, а ако се приготвя на скара или в затворена фурна, е добре да се маринова предварително, тъй като е малко по-сухо и жилаво.

Бут (Round) – от бута се изрязват шолът и вайсбратът, съответно от вътрешната и външната част, ябълка и килот/кюлот (който според БДС е горната част на бута, но според другите системи за класификация е част от контрафилето). Месото от тази част е по-малко мазно и по-жилаво, тъй като мускулатурата се натоварва през цялото време. Подходящо е за готвене на бавен огън, сухо печене – особено вайсбрата, но от бута се правят и много вкусни пържоли – top round, eye round и round tip стек. Вайсбратът е познат и като фалшиво филе поради кръглата му форма и в Австрия го правят на прекрасни виенски шницели.

Гърди и корем (Brisket, Plate и Flank) – от гърдите се изрязва шарено парче за бавно готвене, особено обичано в Азия и подходящо за екзотични рецепти – например по китайски с 5 подправки или на виетнамско фо с нудъли. От тази част се прави и прословутото пастрами, а в Тексас го натъркват със сухи подправки и го пекат дълго време на непряка топлина.

Фланг пържоли -това е взето от корема на животното месо, твърд мускул, богато на колаген, но сравнително тънко. Затова трябва да бъде мариновано и след готвено, нарязани на тънки филийки перпендикулярно на влакната.

Мексиканска кухня прави широкото използване на тази разфасовка се нарича Arrachera или Entrana. В Италия се използва като основа за навити рула .

Това е много популярно сред  любителите на барбекю, защото можете да се пече на скара цяло, след това парче и да се постави на брускета с различни топинги. Чудесно за  хранене на открито . Разполага с груба текстура (като biancostato), което го прави в стил рустик, но много приятно.

От корема се изрязва flank стек, който може да се приготви на тиган или бройлър. Тази част също е обичана в Азия и често се приготвя на стър фрай в силно сгорещено олио.

Джолан (Shank), преден и заден – доста жилава част, която изисква бавно и продължително готвене в затворен съд и особено обичана за телешко варено. Предният джолан отделя много желатин при варене и бульонът може да се използва за желирани ястия.

Други – от вътрешните части – език, дроб, шкембе, мозък и други се готвят по много и най-разнообразни начини в различните части на света.

От обрезки и по-тлъсти части като гърдите се приготвят мляно и кълцано месо, което по-голямата част от света консумира под формата на бургери, sliders, стек haché и кебап.