Електропарен казан – принцип на действие, видове, правила за експлоатация и безопасна работа.
5.1.1. Предназначение- отнасят се към групата на апаратите с косвено нагряване. Използват се за варене на различни видове супи, кремове, бульони и други. Производителността им е различна и зависи вместимостта на работната им камера.
5.1.2. Видове- стационарни и обръщателни.
5.1.3. Принцип на действие
– стационарен електропарен казан- корпусът им е носеща рама, облицована от листова стомана. Между него и работната камера се образува пространство наречено парна риза. Под парната риза се намира парогенераторът. В него се получава пара чрез загряване на вода под въздействие на потопени в нея херметично затворени нагреванелни елементи. Отделената пара в парогенератора преминава в парна риза и загрява съдържанието в работната камера. Работната камера се затваря чрез капак върху който при някой конструкции е монтиран клапан (турбина). Той се използва за пропускане на част от получените в работната камера пари, когато налягането им превишава 2,5 кPa.
В горната си част парната риза е свързана с тръба, която има разклонения с монтирани на тях манометър, предпазен клапан за вакуум и предпазен клапан за налягане. Манометърът служи за отчитане и контролиране на налягането на парата в парната риза, а вакуумният клапан пропуска атмосферен въздух в парната риза през периода на усилена кондензация на пара, след изключване на нагревателите, т.е. чрез дейността му се предотвратява получаването на вакуум в парната риза. Предпазният клапан за налягане е предназначен да предпазва парната риза при повишаване на налягането над допустимите граници. При достигане на максималното допустимо налягане той свързва парната риза с атмосферата и излишната пара излиза от нея. Електропарният казан има три крана: кран за източване на водата от парогенератора, контролен кран и кран за изливане на течната част от работната камера.
Контролния кран е монтиран на такава височина на парогенератора, която отговаря на необходимото ниво на водата в него. Преди започване на работа се затваря кранът за източване на вода от парогенератора и се отваря контролният. След това започва наливането на вода в парогенератора. Когато през контролният кран започне да тече вода, той се затваря и се прекратява наливането й.
При продължителна работа е възможно да се изпари водата в парогенератора до такава степен, че нагревателните елементи да станат открити, т.е. е на сух ход. Това е една от причината за повреда. За предотвратяване на този недостатък, съвременните конструкции електропарни казани са осигурени с автоматичен предпазител срещу сух ход. Ако парогенераторът остане без вода, предпазителят автоматично изключва електрическия ток от нагревателните елементи.
Под действие на протичащия ток през нагревателните елементи водата в парогенератора се загрява и започва отделяне на пара, която изпълва пространството на парната риза и обхваща работната камера. Тази пара отдава топлина на стените на работната камера и на продуктите в нея. Вследствие на това тя се кондензира и отново се връща в парогенератора.
– обръщателен електропаран казан- характеризират се с малка вместимост. Те са подвижни (може да се наклоняват за разливане на приготвената в тях продукция) и се монтират в комбинация от два или три казана с един общ парогенератор. Работната камера на всяко казанче се изработва от неръждаема стомана с двойни стени, като пространството между тях образува парна риза.
5.1.4. Правила за експлоатация и безопасна работа
– ежедневно трябва да се проверява нивото но водата в парогенератора. Тази дейност се осъществява чрез следене на нивопоказателя или чрез отваряне на контролното кранче.
– ако електропарният апарат загрява бавно и трудно се извършва парообразуването, след изключване на апарата от мрежата трябва да се провери изправността на всеки нагревател и евентуално да се осъществи подмяна.
– ежегодно се извършва контролно измерване на заземителната инсталация, а заземителните проводници и връзки се проверяват ежемесечно.
– преди загряването на казана с паро-водна риза да се отваря контролният кран и да се проверява за наличието на вода в ризата на казана. Ако през крана не тече вода, през наливната фуния да се налива вода до протичането й през контролния кран и да се проверява изправността на клапан-турбинката и двойния предпазителен клапан;
– зареждането на казана с продукти да се извършва само при изправна предпазна арматура. Отваря се въздушният клапан и се започва запълването на казана;
– въздушният клапан да се затваря веднага, след като от него започне да излиза пара.
– по време на работа на казана да се следи по манометъра налягането на парите.
– ако налягането на парната риза превишава допустимото и продължава да расте, независимо от работата на предпазителния клапан, незабавно да се изключва подаването на топлинната енергия и да се отваря въздушният клапан или кранът на наливната фуния.
– забранено е при отварянето на капака да се стои с лице и ръце над него.
– преди обръщането на казана, същият да се изключва от
електрическата мрежа. Обръщането да става 5 до 10 мин. След изключването на тока.
– забранено е при откриването на неизправност или миризма на газ в помещението при затворени кранове, да се включва горелката и пускането на апаратурата в действие.
– преди запалването на горелката да се отваря клапана на димохода След угасването на всички газови апарати помещението да се вентилира или проветри добре.
– забранено е да се оставя работещият газов казан без надзор. При прекъсване на временното подаване на газ в мрежата и при несвоевременно затваряне на крановете, то при възобновяването на подаването на газта в помещението, ще се получи утечка на газ, което може да предизвика отравяне, взрив или пожар
– при прекъсване горенето на газа, кранът на горелката да бъде затварян незабавно.
– при възпламеняване на газа и пожар незабавно да се затваря кранът пред газомера, да се съобщава на противопожарната охрана и да се вземат необходимите мерки по гасенето на пожара и оказване на долекарска първа помощ на пострадалите. Гасенето на пламъкът да се извършва с пяськ, земя, мокри парцали и други.