ХРАНИТЕЛНИ ИНФЕКЦИИ

  • Важни хранителни инфекции:

 

а)   коремен тиф:

–     причинител Salmonella typhi:

–     прониква през устата (вода, храна, нечисти ръце);

–     развива се в стените на тънките черва;

–     отделя се чрез изпражненията и урината;

–     запазва се жизнеспособен от дни до месеци;

–     разнасянето му се улеснява от мухите;

–     инкубационен период – около 14 дни;

–     ход на болестта – неразположеност, безапетитие, неспокоен сън и постоянно повишаваща се температура. През 2 и 3 седмици от заболяването температурата е 39,5-40°С, има унесеност, бълнуване, образуване на язви в тънкото черво;

–     подобряване на състоянието – през 4 седмица;

–     оздравителен период – 1-2 седмици;

–     протича с придобиване на траен имунитет;

–     хронични заразоносители – 3-5% от преболедувалите.

б)   дизентерия („болест на мухите”, „болест на неизмитите ръце”):

–     причинител дизентерийни бактерии:

–     прониква през устата;

–     развива се в дебелото черво;

–     отделя се чрез изпражненията;

–     разнася се като при коремния тиф;

–     инкубационен период – 1-2 дни;

–     ход на болестта – повишена температура, болки в корема и диария, изпражнения премесени с кръв и слуз;

–     протича в лека форма, дори се прекарва „на крак”.

в)   холера:

–     причинител холерни вибриони:

–     прониква през устата;

–     развива се в някои храни (бульони, кремове, желирани ястия (пача, желирана риба и др.);

–     предава се като при дизентерията и коремния тиф;

–     инкубационен период – 1-2 дни;

–     ход на болестта – силна диария, повръщане, поражения на целия организъм и особено на сърдечно-съдовата с-ма. Температурата не се повишава, диарията е без напъни, изпражненията са воднисти без слуз и кръв, организмът силно се обезводнява;

–     протича в лека форма и дава масово заразоносителство.

 

г)   вирусен хепатит А:

–     причинител специфичен вирус:

–     прониква през устата;

–     поразява черния дроб;

–     отделя се чрез изпражненията (отделянето започва 1 седмица преди възникване на заболяването  и спира с появата на жълтеницата);

–     устойчив е на външни условия;

–     разнася се главно чрез водата.

–     инкубационен период – около 25 дни;

–     ход на болестта – повишена температура, отпадналост, главоболие, гадене и повръщане, евентуално леки възпалителни процеси на горните дихателни пътища и болки в корема. След 2 дни температурата спада, състоянието се подобрява, урината потъмнява, изпражненията се обезцветяват. Към 5-ия ден може да се появи жълтеница, която се задържа 10-12 дни;

–     протича в лека форма.

  • Епидемичен процес и епидемии

а)   епидемичен процес - разпространяването на заразните болести по хората;

б)   епидемия – масово появили се заболявания от една  заразна болест, свързани помежду си при епидемичен процес;

в)   условия за възникване на епидемичен процес:

–     източник на зараза – заразен организъм:

–     болен;

–     заразоносител.

–     път, по който заразата да се разпространява  – зависи от начина на отделяне на патог.м.о.от заразения организъм и от входната врата (обикновено устата) на здравия орг.:

–     чрез водата;

–     чрез храната – хранит.продукти, кулинарни изделия, машини, съдове, прибори за хранене, ръце и т.н.

–     възприемчив към болестта организъм – организъм без имунитет, който пък от своя страна се придобива чрез:

–     преболедуване;

–     имунизация.

г)   мерки за предотвратяване на хранителните инфекции:

–     насочени към двете задължителни условия за възникване на епидемичния процес:

–     недопускане в хранит.обект на източник на зараза:

–    своевременно откриване;

–    изолиране и лекуване на болните;

–    изследване за заразоносителство и лекуване;

–    имунизиране на работниците;

–    спазване изискванията на личната хигиена.

–     прекъсване пътя на разпространение на хр.инфекции:

–    почистване, измиване, дезинфекция на хр.обект;

–    осигуряване на чиста питейна вода;

–    борба срещу насекомите и гризачите;

–    добри условия за поддържане на лична хигиена;

–    унищожаване на патогенните м.о.в храните