Анасон.  Родината на анасона са бреговете на Източното Средиземноморие и Мала Азия. Използват се сивозелените плодове на растението. Съдържат етерично масло, в което главна съставка е анетолът,  метилхавиакол, анисов алдехид, анисова киселина, анисов кетон,  танин и др. Поради приятния си мирис и сладникав вкус се използва като подправка на сосове, яхнии, месни ястия, млечни продукти,  хлебни и сладкарски изделия. От етеричното масло на анасона се извлича анетол, който намира приложение в производството на мастика и ликьори .

Бахар. Родината на бахара са Антилските острови и в страните на Централна Америка. Това са узрели и изсушени плодове на многогодишно храстовидно растение. Зърната на бахара имат гладка повърхност, тъмнокафяв цвят, специфична миризма, близка се до аромата на канелата и карамфила, и слабо лютив вкус. Използват се за възбуждане на апетита, като стимулатор на стомашната секреция и за тонизиране на нервната система. При злоупотреба обаче дразнят лигавиците на храносмилателната и отделителната система.
Бахарът се използва отдавна в националната ни кухня под влиянието на някои източни национални кухни, а така също и на индийската кухня. Употребява се при приготвянето на супи, сосове, зеленчукови, месни, рибни и дивечови астия, маринати, месни консерви, суджуци, луканки и др

Босилек. За негова прародина се приемат земите около Средиземно море и южните области на Индия, но най-много се среща в тропичните и субтропичните райони на Африка и Азия. Като подправка се използват листата и съцветията на растението. Съдържа етерично масло с главна съставна част метилхавиакол и линалол,  цинеол, пинен, сапонини, танин, евгенол, камфора и др. Със своя типичен аромат и приятно кисел вкус пресният и изсушен босилек е намерил място в националната кухня на много народи (италианска кухня, където е задължителна подправка при приготвянето на „италианската пица“). У нас се употребява за ароматизиране на туршии, консерви, колбаси, салати, супи, яхнии и разнообразни месни и рибни ястия

Ванилия. Разпространена е в Индия, островите на Индийския океан, в Мексико и Бразилия. Произвежда се от плодовете (ароматни шушулки) на едногодишно тревисто увивно растение. Съдържа етерично масло, чиято главна съставна част е алкалоидът „ванилин“, захари, мазнини, азотни и безазотни вещества, целулоза, алкалоиди и др. Има сладникав мирис и леко горчив вкус. В миналото с ванилия са ароматизирали шоколада,  плодове, сладолед, бонбони, бисквити, домашни млечни и тестени сладкиши. Сега  ванилията се замества от синтетично получения ванилин (чрез дестилацията на някои растителни масла). Ванилинът е четирикратно по-ароматичен от ванилията и я замества напълно като хранителна подправка, но той не е безвреден; приет в по-голяма концентрация, има горчив вкус и уврежда бъбречната функция.

Дафинов (лавров) лист. Родина на дафиновият лист са крайбрежията на Средиземноморието, Мала Азия. В култивиран вид лавровото дърво се отглежда в Южна Европа, Крим, Азърбайджан и др. Използват се продълговатите  листа на дафиновото (лавровото) дърво.
Дафиновият лист е използван за мариноване на зеленчуци, гъби, за ароматизирране на ястия, както и при приготвянето на рибни и месни консерви. Той придава своеобразен аромат на супи, сосове, сладкиши и ликьори. При приготвянето на ястията дафиновият лист се поставя 5-10 минути преди края на топлинната обработка, тъй като при продължително престояване в храната й придава горчив вкус и води до стомашни разстройства.

Девесил. Подправката се използва за риба, пиле, боб, супи, яхнии и сосове. Консумира се и пресен, и изсушен, като количеството му трябеа да бъде по-голямо поради деликатния му и аромат. Понася се добре в комбинация с магданоз, джоджен, целина

Джинджифил. В древна Гърция е бил ценен наравно със златото. Англичаните го използват за направата на прочутата английска бира, но става и за сладкиши, плодови салати и мармалади. В азиатската кухня се използва при приготвянето на супи, постни и месни ястия

Джоджен. Използват се листата, които съдържат етерично масло (65% ментол), дъбилни вещества, пинен, лимонен, пинеол, оцетна, изовалерианова, кафеена и хлорогенова киселина, глюкоза, мазнини, фитостерини, каротин, витамините В1, В2, С, Е, никотинова киселина и много минерални соли.
Джодженът се използва в националната ни кухня като подправка на салати, супи, ястия от зрял фасул, зеленчукови и рибни ястия, безмесни и месни консерви.

Естрагон (тарус). Отглежда се заради надземната му част, която съдържа етерично масло, което съдържа метилхавиакол, осимен, фландрен, каротин, витамин С и др. То намира приложение в хранително-вкусовата промишленост като подправка на ликьори и оцет.
В прясно или сушено състояние естрагоновите листа се използват за ароматизиране и витаминизиране на салати, зеленчукови и месни супи и ястия, сирене, кисело мляко, при консервирането на краставички, домати, гъби, при приготвянето на маринати.

Индийско (мускатово) орехче. Разпостранено е в Молукските острови и е култивирано в страни като Индия, Индонезия, Антилите, Бразилия. Като подправка се използва ядката на плодовете на много ароматно и вечнозелено дърво. Съдържа етерично масло, пинен, камфен, миристицин, дипептен, целулоза, алкалоиди, смоли, горчиви вещества, мускатова киселина и др.
В нашата кухня намира приложение при приготвянето на супи, сосове, яхнии, салати, хлебни изделия, сладкиши, консерви

Канела. За нейна родина се приемат страните на Югоизточна Азия. Култивирана е първоначално в Шри Ланка, а сега  в  тропични райони. Като подправка се използват изсушените кори на 3-4 годишните дървета. Те имат специфична силна и остра, но приятна миризма и леко парлив и стипчиво-горчив вкус. Съдържат етерично масло, канелен алдехид, евгенол, пинен, цимол, терпени, нишесте, захари, целулоза, пентозани, пектини, фурфурол,  дъбилни вещества, калциеви оксалати, манит.
Канелата се употребява за ароматизиране на ралични сладкиши, кремове, сутляш, плодови супи, сосове, маринати, ястия с дивеч, щрудели, тиквеник и др

Карамфил. Среша се в тропическите райони и особено много на островите Пемба и Занзибар. Използват се неразтворените и изсушени цветове на карамфиловото дърво. В цветовете се съдържат етерично масло, евгенол,  целулоза, танинови вещества, горчиви вещества, кариофилин и др. Изсушените пъпки се използват като подправка поради характерния им мирис и острия парлив вкус.
Карамфилът намира приложение  като обезболяващо средство, а в кулинарията при приготвянето на говежди и дивечови ястия, варени плодове, плодови и зеленчукови маринати, сосове, моряшки ястия, на които придава пикантен вкус. С карамфил се подправят кремове, конфитюри, сладка, ликьори

Кардамон. Родината му е Индия.  В българската кухня не е широко застъпен и започва да се употребява едва напоследък. Намира приложение в слакарството, при направата на ликьори, както и при някои ястия с пилешко месо характерни за източната кухня. Той е една от съставките на кърито.

Кимион. Неговата родина са земите на северната и централната част на Европа и Азия. В епохата на Средновековието е бил използван при приготвянето на хляб, супи и месни ястия.
Като подправка се използват плодовете, които имат характерна парлива миризма и пикантен сладникаво-горчив вкус. Те съдържат етерично масло, дикарвон, мазнини, белтъчини, кверцетин, кемпферол, минерални, багрилни и смолисти вещества, оцетна киселина, восъци, кумарин, пинен, цимол и др. В хранително-вкусовата промишленост кимионът намира приложение при приготвянето на луканки, суджуци, колбаси, кебапчета, кюфтета и др., а така също за ароматизиране на тестени изделия, туршии и различни ястия.

Ким. Разпространено е в Европа, Монголия, Китай, Индия, Северна Африка. Това са семената на двугодишно тревисто растение. Съдържа етерично масло, което му придава характерната миризма и сладникаво-горчивия вкус, като голям дял от етеричното масло се пада на карвона и карвакрола , флавоноидите кверцетин и кемпферол, а така също пинен, дипептен, феландрен, мазнини, белтъчини, захар, танин и др. Използва се като подправка на супи, сосове и салати, при производството на колбаси, ликанки, месни консерви, тестени изделия (кифли, гевреци, сладки)

Копър. За негова родина се считат Персия и Източна Индия. Копърът има характерна, специфична, но приятна миризма и своеобразем вкус. Съдържа етерично масло, на което главната съставна част е карвонът, а така също алфафелалдрен, терпинен, лимонен, захар, целулоза, флавоноидите кверцетин и кемпферол, каротин, витамините В1, В2, С и от групата Р, никотинова и фолиева киселина, хлорофил, хлорогенова киселина, миристицин.                                 В националната ни кухня пресни листа на копъра са употребявани за ароматизиране  на салати, таратор, сосове и яхнии, сушените листа – при консервиране и приготвяне на туршии, стеблата при приготвяне на кисели краставички, зелените плодове  при производството на хляб и бисквити, а изсушените семена, счукани и смесени с други подправки за производството на луканки

Куркума. Родината й е Азия. Наричат я още жълт корен. Носителка на наситен жълт цвят. Основна съставка на кърито. Чудесен оцветител, със сравнително неутрален вкус, за ориз, сосове и маринати с лечебни свойства при онкологични заболявания.

Магданоз. Широко употребявана още от древността нашенска подправка, съдържаща въглехидрати, белтъчини, разнобразни минерални соли, каротин, витамините В1, В2, С, Е, К, никотонова киселина, хлорофил, флавоноиди, органични киселини, етерично масло, главната съставна част на което е апиолът, и в по-малки количества пинен, миристицин, апиолова киселина и др.
Магданозът ароматизира и витаминизира супи и бульони, включва се като съставка на  консерви, а листата му се използват за салати, печено месо или риба, както и при приготвянето на пюрета, сосове, яхнии. При нарушения в отделителната система трябва да се ограничава употребата му.

Майоран. За родина на майорана се приемат страните, разположени в Западна Африка. В древността растението е било култивирано в Египет, Гърция и Рим. Надземната му част съдържа етерично масло с много приятен аромат и ценни съставки – терпинен, борнеол, както и танин, пигменти, витамин С.
В хранително-вкусовата промишленост майоранът намира приложение за ароматизиране на вина, като подправка на колбаси и бира, а листата и цветните му пъпки – при приготвянето на консерви, салати, месни, рибни и зеленчукови ястия, на които придава приятно възгорчив вкус

Мащерка. Познати са 15 вида и подвида на това растение, разпространено почти навсякъде у нас. В съцветията и листата му се съдържа етерично масло със силна и остра миризма и приятно парлив вкус, дължащи се на намиращите се в маслото тимол и други активно действащи съставки, като парацимол, пинен, органични киселини, дъбилни вещества, минерални соли и др.
В националната ни кухня мащерката, прясна или сушена, се употребява като подправка на  месни или постни ястия и супи, яхнии от фасул, грах, бакла, сосове, при приготвянето на салати и туршии , като кисели краставички.

Розмарин. Името му среща още древногръцката митология като символ на влюбените. В кулинарията се употребява главно при приготвянето на ястия от дивеч, риба, овнешко, карантия и др. Комбинира се добре с дафинов лист, черен пипер, лук и чесън  при направата на маринати. Силна подправка, не бива да се употребява с магданоз, естрагон, босилек защото потиска аромата им.

Пащърнак. Ароматна подправка, на която коренът е месест, сочен, със сивкавобял цвят и своеобразен приятен мирис и сладникав вкус, наподобяващ магданоза и целината. Съдържа етерично масло, каротин, витамините В1, В2, фолиева киселина, витамин С , въглехидрати, белтъчини, мазнини, пектиноподобни вещества, минерални соли, миристицин, фурокумарин и др.
В нционалната ни кухня е намерил приложение при приготвянето на супи, сосове, яхнии

Черен пипер. Родината му е Индия а е култивирано в много тропични райони. Това са неузрелите плодове на многогодишно увивно растение,  съдържащи етерично масло със своеобразен вкус и аромат, терпентин, алкалоида пиперин, хавизих, въглехидрати, мазнини, багрилни, дъбилни и ароматни вещества, смоли, витамин С и др.
Цели или счукани, зърната на черния пипер се употребяват при приготвянето на зеленчукови, месни, рибни и дивечови ястия, колбаси, суджуци и луканки, салати и супи. Екстракти от съдържащото се в черния пипер етерично масло намират приложение в хранително-вкусовата промишленост.
При злоупотреба с черния пипер се получават тежки възпалителни заболявания в храносмилателната и отделителната система

Чубрица. Използват се пресните, както и изсушените листа и цветове на едногодишно тревисто растение, растящо в страните с умерен климат. Съдържа етерично масло с главна съставна част карвакрол, както и парацимол, терпени, феноли, танин, витамин С и др. Има силна характерна миризма и парлив вкус. В някои случаи замества черния пипер. Прибавя се към трудносмилаеми храни, като фасул, краставици и др., и за подобряване на вкусовите качества на лещата, зеления грах, печеното свинско месо, салатите, някои яхнии и пр

Червен пипер. Това е най-употребяваната оцветителна подправка, която се приготвя както от сладки, така и от лютиви пиперки.
Мленият сладък червен пипер е оцветителна подправка с приятен вкус, който подчертава вкуса на червените сосове, ястията с булгур и ориз, ястията с овнешко и телешко месо, кървавицата, суджука, луканката, бабека и др. Под влиянието на някои източни национални кухни се използва при приготвянето на запръжки с брашно и ситно нарязан кромид лук, а така също за оцветяване на някои студени супи .

Целина (керевиз). Познати са три разновидности: листна, кореноплодна и дръжкова. В отделните части на целината се съдържат в различни количества въглехидрати, белтъчини, минерални соли, мазнини, каротин, витамините В1, В2, С, Е, никотинова киселина, пекин, органични киселини и етерично масло.
В националната ни кухня се се използва като вкусова добавка при приготвянето на салати, туршии, супи, сосове, телешко варено, месни и безмесни консерви

Чеснов лук. Чесънът е широко употребявана нашенска подправка, съдържаща белтъчини, въглехидрати, минерални соли, каротин, витамини (С, В1, В2 и др.), никотинова киселина, етерично масло, антибиотични съставки (алицин, гарлицин), глюкозида алаин, фитонциди, багрилни и дъбилни вещества и др. Стимулира продукцията на стомашен сок, панкреасен сок и ферменти, необходими за правилното храносмилане.
В националната ни кухня се употребява целогодишно при приготвянето на ястия от леща и зелен фасул, кьопоолу, таратор, пача, сосове, туршии и маринати. На съдържащите се в чесъна антибиотични съставки се дължат консервиращите му свойства. Чесънът е полезен и като прибавка към кисело мляко. Употребява се суров, варен и задушен

Шафран. Вирее  в някои арабски страни и земите на Балканския полуостров. Получава се от близалцата на многогодишно тревисто растение. Съдържа етерично масло и флавоноиди, жълто багрило кроцин, пинен, цинеол, червено багрило кроцетин, горчиви вещества, витамини (каротин, В1, В2), минерални соли и др. Най – скъпата подправка.
В националната ни кухня се използва при приготвяне на някои зеленчукови и месни ястия, а в хлебопроизводството и сладкарската промишленост , за оцветяване на сладки, кремове и други лакомства