НАРЕДБА № 3 ЗА ОТЧЕТНОСТТА В ОБЩЕСТВЕНОТО ХРАНЕНЕ
ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНАТА ТЪРГОВИЯ И УСЛУГИТЕ В сила от 01.04.1979 г.
Обн. ДВ. бр.34 от 27 Април 1979г., отм. ДВ. бр.53 от 3 Юли 1990г.
Отменена с параграф единствен от Наредбата на отменяне на Наредба № 3 за отчетността в общественото хранене – ДВ, бр. 53 от 3 юли 1990 г.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Тази наредба урежда отчетността в общественото хранене при държавните, кооперативните и обществените организации.
(2) Наредбата не се прилага от столовете към стопанските и обществените организации, учрежденията, почивните станции и др. Отчетността в столовете се урежда с Наредба № 1460 от 1974 г. на МВТУ (ДВ, бр. 25 от 1975 г.).
Чл. 2. Ценообразуването в общественото хранене се урежда с отделни документи.
Чл. 3. Всички разпоредби, съдържащи се в други нормативни актове, уреждащи общите въпроси по отчетността и контрола, доколкото не са включени в тази наредба, са задължителни и за общественото хранене при държавните, кооперативните и обществените организации.
Глава втора.
ОТЧИТАНЕ НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ И ГОТОВИТЕ СТОКИ В СКЛАДОВЕТЕ
Чл. 4. (1) Постъпващите хранителни продукти и готови стоки в разпределителните и приобектните складове с отделни материално отговорни лица се приемат срещу стокова разписка типова бланка (т. б.) № 61 от БДС 6.02.2.05-77.
(2) В стоковата разписка се посочва отчетната цена за получателя, а при вътрешно разместване – и отчетната цена за продавача. В случай че между тези цени няма разлика, в стоковата разписка се посочва само цената за получателя.
Чл. 5. (1) Отчитането на хранителните продукти и готовите стоки се извършва по следните отчетни цени:
1. хранителните продукти и готовите стоки в разпределителните и в приобектните складове с отделни материално отговорни лица се отчитат по установените от компетентните органи средни цени, респективно по цени на дребно;
2. по указание на главния счетоводител хранителните продукти и готовите стоки в приобектните складове с отделни материално отговорни лица могат да се отчитат и по цени, съответствуващи на категорията на заведението.
(2) Проверката на цените и търговските отстъпки на постъпващите хранителни продукти и готови стоки по фактурите за доставка се извършва от търговската служба, а там, където няма такава служба – от счетоводството.
Чл. 6. Доставените хранителни продукти и готови стоки се приемат по реда, установен с Инструкцията за отчитане на стоково-материалните ценности (ДВ, бр. 93 и 94 от 1970 г.).
Чл. 7. Хранителните продукти и готовите стоки в склада се отчитат счетоводно по сметка 660 Стоки и суровини в складовете на общественото хранене от Единния сметкоплан за отчитане дейността на социалистическите организации в Народна република България в сила от 1.I.1979 г. по материално отговорни лица и по вид, количество, цена и стойност.
Чл. 8. (1) Търговските отстъпки и надценки за хранителните продукти и готовите стоки в складовете се отчитат счетоводно по сметка 710 Отстъпки за стоки и суровини в складовете на общественото хранене.
(2) По сметка 927 Разлика в цените на хранителните продукти в общественото хранене се отчитат:
1. разликата между средните цени и цените на дребно на хранителните продукти;
2. разликата между средната цена и цената на дребно на каймата смес, включително и доставената от собствените работилници за полуфабрикати;
3. разликата между средните и пазарните (договорните) цени на хранителните продукти, закупени по установения ред от кооперативните пазари, обществените и личните стопанства.
Чл. 9. (1) Държавният комитет по туризма може да преразпределя между поделенията от системата си средствата по сметка 927 Разлики в цените на хранителните продукти в общественото хранене.
(2) Образуваните през дадената година кредитни салда по сметка 927 Разлики в цените на хранителните продукти в общественото хранене остават за ползуване през следващата година, като се възстановяват на потребителите чрез коригиране на средните цени на хранителните продукти от компетентните органи. Когато до края на следващата година такава корекция на цените не е извършена или извършената корекция не е довела до намаляване размера на кредитното салдо към края на предходната година, това салдо подлежи на внасяне в бюджета като неправомерно получени доходи.
Чл. 10. (1) Отпускането на хранителните продукти и готовите стоки от складовете се извършва срещу стокова разписка т. б. № 61. В стоковата разписка се посочват отчетната цена и стойността както за предавача, така и за получателя.
(2) Вътрешното разместване на хранителните продукти и готовите стоки от един в друг склад се допуска само с предварително разрешение на ръководителите на организациите (поделенията) или от определено от тях длъжностно лице. Разрешението се оформя с подпис върху стоковата разписка т. б. № 61.
Чл. 11. (1) Материално отговорното лице на склада води аналитичното отчитане на хранителните продукти и готовите стоки по ред и начин, установени от главния счетоводител, в съответствие с Инструкцията за отчитане на стоково-материалните ценности.
(2) По указание на главния счетоводител материално отговорното лице на склада съставя и представя в счетоводството стоков отчет по типова форма (т. ф.) 195 от албума със счетоводни документи и книжа на Министерството на финансите и Централното статистическо управление от 1964 г. Когато асортиментът на хранителните продукти и готовите стоки в склада е ограничен, материално отговорното лице, вместо да съставя стоков отчет т. ф. 195, може да съставя и представя в счетоводството количествен стоков отчет – приложение № 1.
Глава трета.
ОТЧИТАНЕ НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ И ГОТОВИТЕ СТОКИ В ЗАВЕДЕНИЯТА (ОБЕКТИТЕ)
Чл. 12. (1) Постъпващите хранителни продукти и готови стоки в заведенията за обществено хранене (обектите) се приемат от съответните материално отговорни лица срещу стокова разписка т. б. № 61.
(2) В стоковата разписка се посочва отчетната цена за получателя (цена с надценка за съответната категория), а при необходимост – и цената на дребно, а при вътрешно разместване – и отчетната цена за предавача.
(3) В заведенията, които ползуват цени, увеличени с допълнителни надценки за музикални изпълнения и за „сервиз“, хранителните продукти и готовите стоки се заприходяват по цени, в които се включват и допълнителните надценки, начислени върху цената, съдържаща основната надценка за категорията на заведението.
(4) Когато начисляването на допълнителната надценка за музикални изпълнения се извършва само в определени дни, кухненската продукция и готовите стоки се отчитат по цени, съответствуващи на категорията на заведението без допълнителни надценки по предходната алинея. В тези случаи, за да не се правят извънредни инвентаризации, увеличението на цените с допълнителните надценки се отразява само в листа-ценоразпис. Сервитьорите въз основа на фактически реализирания стокооборот отчитат отделно събраните допълнителни надценки. По същия ред се постъпва и за набирането на суми за покриване на разходите по изнесени артистични програми в заведенията, когато в продажните цени не са включени допълнителни надценки за такива програми.
Чл. 13. (1) Хранителните продукти и готовите стоки в заведенията (обектите) се отчитат счетоводно по сметка 661 Стоки и суровини в обектите на общественото хранене по материално отговорни лица, стойностно – по продажни цени за съответната категория.
(2) Търговските отстъпки и надценки, включително и допълнителните надценки по чл. 12, ал. 3, се отчитат счетоводно по сметка 711 Отстъпки и надценки на стоки и суровини в обектите на общественото хранене.
(3) Разликата между цените, посочени в чл. 8, ал. 2, се отчитат по сметка 927 Разлики в цените на хранителните продукти в общественото хранене и се използуват по реда на чл. 9.
Чл. 14. Материално отговорните лица се заверяват за готовите стоки със стойността на реализираните и отпуснатите готови стоки по цени за заведението въз основа на съответните документи за разхода.
Чл. 15. За периодичното отчитане на готовите стоки в заведението съответното материално отговорно лице представя в счетоводството стоково-паричен отчет т. ф. 162 по ред, начин и срокове, определени от главния счетоводител.
Глава четвърта.

ОТЧИТАНЕ НА КУХНЕНСКАТА ПРОДУКЦИЯ В ЗАВЕДЕНИЯТА (ОБЕКТИТЕ)

Чл. 16. Производството на кухненската продукция в заведенията за обществено хранене се планира чрез дневно меню т. ф. 171. Производствената програма за кухненската продукция се съставя съвместно от управителя и завеждащия производството (главния готвач).

Чл. 17. (1) При производството на кухненската продукция хранителните продукти се влагат съгласно сборника с рецепти. Заменянето на едни хранителни продукти с други се допуска само в съответствие с таблицата за заменяемост към същия сборник.

(2) За улеснение на работата по спазването на рецептите ръководителят на организацията (поделението) е длъжен да обезпечи за всяко заведение, където се приготовлява кухненска продукция, готови разчети (изчисления) за необходимите хранителни продукти за кръгли бройки – 5, 10, 15 и т. н., от всяко ястие според обичайния асортимент на заведението. Тези разчети следва периодично да се актуализират в съответствие с промените в асортимента или рецептите.
[Препратки от актове]
Чл. 18. (1) Когато са произведени, но нереализирани през деня полуфабрикати – кебапчета, кюфтета и др., по изключение и при спазване условията на чл. 38 от Санитарните правила за заведенията за обществено хранене (ДВ, бр. 50 от 1971 г.) те могат да бъдат използувани за приготовляване на други ястия – мусака, пълнени пиперки, салати, гарнитури и др. За целта следва да се съставя акт за трансформация на кухненска продукция – приложение № 2. Актът се съставя от комисията по окачествяване на кухненската продукция. Той е отчетен документ, въз основа на който с разликата между стойността на трансформираните и новополучените ястия и др. се задължава или заверява сметката на материално отговорното лице срещу заверение или задължение на сметка 927 Разлики в цените на хранителните продукти в общественото хранене.
(2) Когато има неконсумирани ястия от предния ден, но съгласно сроковете и условията, посочени в Санитарните правила за заведенията за обществено хранене, те могат да се предложат за консумация след възстановяване на част от вкусовите им качества. За вложените допълнителни минимални количества продукти за поправка, освежаване и декорация се съставя стокова разписка т. б. № 61 от комисията по предходната алинея. Стойността на допълнително изразходваните хранителни продукти се отнася в задължение на сметка 513 Разходи за обществено хранене, статия 4 „Разходи за дообработка, сортировка, опаковка и съхранение на стоките“, по цени без отстъпка и надценка и сметка 711 Отстъпки и надценки на стоки и суровини в обектите на общественото хранене – за отстъпката и надценката срещу заверение сметката на материално отговорното лице по отчетни цени на заведението.
(3) Когато по изключение при производството на отделни ястия някои от предвидените по рецептите хранителни продукти липсват и не се влагат в производството, комисията по окачествяването на кухненската продукция е задължена да съставя стокова разписка т. б. № 61 за вида, количеството и стойността на невложените хранителни продукти по цени на заведението. Със стойността на хранителните продукти по отчетни цени се задължава сметката на материално отговорното лице срещу заверение на сметка 380 Разчети с бюджета, по цени без отстъпка и надценка и сметка 711 Отстъпки и надценки за стоки и суровини в обектите на общественото хранене – за отстъпката и надценката.
Чл. 19. (1) При производството на ястия със собствени продукти на клиента той заплаща следуемата се надценка за заведението, изчислена върху стойността на продуктите по цени на дребно.
(2) Допълнително вложените хранителни продукти от заведението се заплащат от клиента по цени на заведението. За получената от клиента сума на надценката по предходната алинея и стойността на допълнително вложените хранителни продукти от заведението се издава фактура. Със сумата на надценката се кредитира сметка 880 Печалби и загуби от текущата година, аналитична сметка „Отстъпки и надценки в общественото хранене“, а със стойността на хранителните продукти – сметката на материално отговорното лице.
(3) Общата сума по фактурата на предходната алинея се отчита като стокооборот чрез сметка 781 Реализация на кухненска продукция.
Чл. 20. При разграничена имуществена отговорност за хранителните продукти и за кухненската продукция в заведението материално отговорното лице за кухнята получава необходимите за дневната производствена програма хранителни продукти от склада срещу стокова разписка т. б. № 61.
Чл. 21. Материално отговорното лице за кухнята се заверява със стойността на реализираната и отпуснатата кухненска продукция по цена за заведението въз основа на съответните документи за разхода.
Чл. 22. За периодичното отчитане на хранителните продукти и кухненската продукция в кухнята съответното материално отговорно лице представя в счетоводството стоково-паричен отчет т. ф. 162 по ред, начин и срокове, определени от главния счетоводител.
Чл. 23. В счетоводството хранителните продукти и кухненската продукция се отчитат чрез сметка 661 Стоки и суровини в обектите на общественото хранене – по материално отговорни лица само по стойност.
Глава пета.
ОТЧИТАНЕ РЕАЛИЗАЦИЯТА И ОТПУСКАНЕТО НА КУХНЕНСКАТА ПРОДУКЦИЯ И ГОТОВИТЕ СТОКИ
Чл. 24. На видни места във всяко заведение за обществено хранене или в листове-ценоразписи трябва да бъде обявено на клиентите какъв начин на разплащане с тях е възприет и какъв документ им се издава при заплащане стойността на кухненската продукция и готовите стоки.
Чл. 25. (1) Цените на кухненската продукция и готовите стоки, които се предлагат на клиентите, трябва да им бъдат предварително известни. В зависимост от вида и категорията на заведението цените се обявяват или чрез листовете-ценоразписи, или чрез отделни табели, поставени на подходящи места, достъпни за клиентите.
(2) Забранява се продажбата на кухненска продукция и готови стоки, за които няма определени цени по установения ред.
Чл. 26. (1) Отпускането на кухненската продукция и готовите стоки в търговската зала се извършва по един от следните начини:
1. при наличие на сервитьорски контролно-касови апарати и при работа без касиер-маркировач сервитьорите сами маркират на определеното за всеки от тях устройство на апарата стойността на кухненската продукция и готовите стоки. На издадените от контролно-касовия апарат отделни отрязъци от лентата (фишове) за кухнята сервитьорите вписват на ръка съкратено наименованието на съответното ястие (респективно неговия вътрешен номенклатурен номер). Срещу отрязъците от лентите сервитьорите получават готовите стоки и кухненската продукция от кухнята, респективно бюфета;
2. при наличие на сервитьорски контролно-касови апарати и при работа с касиер-маркировач сервитьорите маркират поотделно за кухнята и за бюфета получената кухненска продукция и готови стоки със съответния отрязък от сервитьорските купони т. ф. 177. В отрязъците: „За контролата“ и „За кухнята (бюфета)“ се вписват последователно видът (наименованието), количеството, цената и стойността на маркираната кухненска продукция и готови стоки, а в отрязъка „Кочан“ – само общата стойност. На касовия апарат се маркира поотделно общата стойност на отпуснатата кухненска продукция и на готовите стоки, като към отрязъка от лентата (фиша) се прилага и отрязъкът „За контролата“ от купона т. ф. 177, предаден от сервитьора при преминаването му пред касиер-маркировача;
3. когато не се използуват сервитьорски контролно-касови апарати, но при наличие на касиер-маркировач, сервитьорите маркират ръчно кухненската продукция и готовите стоки на сервитьорски купони т. ф. 177 поотделно за кухнята и за бюфета. При получаването на кухненската продукция и готовите стоки от кухнята или бюфета сервитьорите предават на материално отговорните лица отрязъка „За кухнята (бюфета)“, а на касиер-маркировача – отрязъка „За контролата“;
4. при пряко маркиране на продажбите на самите материално отговорни лица за кухнята и бюфета (без контрола на касиер-маркировач) сервитьорите употребяват сервитьорски купони т. ф. 177 а. Попълването им става по начина, указан за купоните т. ф. 177;
5. в заведенията с линия за самообслужване клиентът сам взема кухненската продукция и готовите стоки и заплаща тяхната стойност на края на линията на касиера, снабден с контролно-касов апарат. Касиерът му издава отрязък (фиш) от касовия апарат;
6. в заведенията с линия за самообслужване с последващо заплащане на консумацията касиерът на линията само маркира взетите кухненска продукция и готови стоки, като предава фиша на клиента, който заплаща направената консумация на касиера при изхода на заведението срещу представяне на издадения му фиш;
7. при щандово обслужване на клиентите в заведения с касиер заплащането на кухненската продукция и готовите стоки се извършва предварително. При наличие на контролно-касов апарат касиерът издава на клиентите отрязъци от лентата (фишове) поотделно за кухненската продукция и за готовите стоки. На отрязъка за кухненска продукция касиерът вписва на ръка наименованието на всяко ястие, респективно неговия вътрешен номенклатурен номер. Срещу представянето на отрязъците от лентата (фишовете) на кухнята или на бюфета (щанда) клиентите получават исканите от тях готови стоки и кухненска продукция. При неизползуване на контролно-касов апарат касиерът в заведението издава бележки, срещу отрязъците от които се получават исканата кухненска продукция и готови стоки;
8. при щандово обслужване без касиер в заведението клиентите заплащат кухненската продукция и готовите стоки на щанда.
(2) Начинът за отчитане на реализацията и отпускането на кухненската продукция и готовите стоки се определя за всяко заведение със заповед на ръководителя на организацията (поделението) за обществено хранене.
Чл. 27. Реализацията на кухненската продукция и готовите стоки се отчита счетоводно чрез сметки 780 Реализация на стоки в общественото хранене и 781 Реализация на кухненска продукция.
Глава шеста.

ДОКУМЕНТИ ЗА ОТЧИТАНЕ РЕАЛИЗАЦИЯТА И ОТПУСКАНЕТО НА КУХНЕНСКАТА ПРОДУКЦИЯ И ГОТОВИТЕ СТОКИ

Чл. 28. (1) При отчитане реализацията на кухненската продукция и готовите стоки, когато заведенията работят със сервитьорско обслужване, се съставя контролен лист за продажбите и отчетените суми от сервитьорите т. ф. 176. При двойно маркиране контролният лист се съставя от касиер-маркировача, а при прякото маркиране – от управителя на заведението или друго длъжностно лице, натоварено със заповед да извършва тази задача. Допуска се контролният лист т. ф. 176 да се съставя и от специални звена (контролни бюра и др.).
(2) Всекидневно сервитьорите съставят в два екземпляра разписка за отчитане на сервитьора т. ф. 173, в която задължително да се описват по серии и номера сервитьорските купони т. ф. 177 или 177а поотделно за кухнята и за бюфета. Същата разписка се подписва и от длъжностното лице, инкасирало сумите, като един екземпляр се предава на сервитьора. При работа със сервитьорски контролно-касови апарати в разписката за отчитане на сервитьора т. ф. 173 вместо номерата на купоните т. ф. 177 или 177а се означават показанията (данните) на апарата в началото и в края на работния ден (смяната).
(3) За цялото заведение се съставя един общ контролен лист независимо от броя на сервитьорите или материално отговорните лица за кухнята, за бюфета (бюфетите) и др. Всекидневно длъжностното лице, изготвило контролния лист, издава на всяко материално отговорно лице потвърдителна бележка, в която се вписва по кой контролен лист (от коя дата) на каква сума възлиза следващото им се заверение. За потвърдителна бележка се приспособява разписката т. ф. 173. Когато в отделни салони на заведението се продава кухненска продукция по цена, различна от цената, определена за категорията на заведението, но от една и съща кухня, за всеки салон се съставя отделен контролен лист т. ф. 176, в който се отразяват и евентуалните разлики в надценките.
(4) За общата сума на постъпленията от продажбите на заведението всекидневно се съставя отчет на дневните продажби т. б. № 57, 58 или 59 според условията за работа. На подходящо място в отчета (евентуално и на гърба) отчитаните суми се разпределят по материално отговорни лица, като се посочват номерата и датата на потвърдителната бележка по т. ф. 173.
(5) Контролният лист с приложенията към него заедно с един екземпляр от разписките т. ф. 173, издадени на съответните материално отговорни лица и на сервитьорите, се представя всекидневно в счетоводството заедно с отчета т. б. № 57, 58 или 59.
(6) Допуска се за материално отговорните лица за кухнята и за бюфета да се съставят отделни отчети т. б. № 57 или 59. В тези случаи не им се издават потвърдителни бележки т. ф. 173.
(7) По преценка на ръководствата на стопанските организации и поделения за обществено хранене в някои заведения може да не се изисква от сервитьорите съставяне на разписка за отчитане на сервитьора т. ф. 173, а само полагане на подпис в контролния лист т. ф. 176.
Чл. 29. Когато заведението се обслужва без сервитьори, но се извършва предварително разплащане с клиентите чрез касиер (разполагащ или не с контролно-касов апарат), контролен лист т. ф. 176 не се съставя. В този случай, ако материално отговорните лица са повече от едно, касиерът им издава потвърдителна бележка по т. ф. 173, аналогично на положението по предходния член, а сумите от дневните продажби внася с отчет т. б. № 57, 58 или 59 по реда и начина на чл. 28, ал. 4.
Чл. 30. При отделна материална отговорност за кухнята и за бюфета, когато отговорниците им сами инкасират от клиентите стойността на продадената им кухненска продукция и готови стоки, за отчетените от тях суми се издава поотделно отчет по т. б. № 57.
Чл. 31. Когато управителят (отговорникът) на заведението носи обща материална отговорност за всички стоково-материални и парични ценности в него, той отчита постъпленията от дневните продажби само с отчета т. б. № 57, 58 или 59, в който се посочват поотделно продажбите на кухненска продукция и на готови стоки.
Чл. 32. Безплатна храна на персонала се отпуска съобразно Наредба № Р-19 от 1973 г. на Министерството на труда и социалните грижи за ползуване безплатна храна от някои работници и служители в търговските заведения за обществено хранене, столове, кухни и др. и Наредба № 1 от 1979 г. на Националния комплекс „Вътрешна търговия, туризъм и услуги“ и ЦК на Профсъюза на работниците от търговията и услугите за ползуване на безплатна храна от някои работници и служители в заведенията за обществено хранене, столове, кухни и др. – за предприятията и организациите, които прилагат единната щатна таблица, единната тарифна мрежа, и Наредбата за допълнителни трудови възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд, одобрени с Постановление № 5 на ЦК на БКП, МС и ЦС на БПС от 1.II.1977 г. (ДВ, бр. 19 от 1977 г.) срещу издаван от всяко правоимащо лице купон по образеца, даден в чл. 46. Отпусната безплатна храна на персонала общо за заведението се отчита чрез отчет за консумираната безплатна храна от персонала по т. б. № 62 по цени на едро, респективно по цена за стол.
Чл. 33. (1) В края на работния ден въз основа на данните за маркираната и отпусната кухненска продукция: стокови разписки т. б. № 61, сервитьорски купони т. ф. 177 и 177а, отрязъци от ленти (фишове), издадени от касовите апарати, купоните за консумираната безплатна храна от персонала, фактурите и други документи по реализацията и отпускането на кухненската продукция, се съставя акт за реализация и отпускане на кухненската продукция – приложение № 3.
(2) Актът за реализация и отпускане на кухненската продукция отразява количествения израз на реализираната и отпусната кухненска продукция, отчетена в контролния лист т. ф. 176, респективно отчета т. б. № 57, 58 или 59, и представлява неразделна част от тях.
(3) Актът за реализация и отпускане на кухненската продукция се съставя в два екземпляра от определено за целта от ръководителя на организацията (поделението) длъжностно лице и се подписва от съставителя и материално отговорните лица на кухнята. Длъжностните лица, подписали акта, носят отговорност за верността на данните в него.
Чл. 34. (1) Актът за реализация и отпускане на кухненската продукция се съставя задължително от всички ресторанти от „лукс“ и „екстра“ основна ценова категория за кухненската продукция.
(2) Във всички останали заведения с производство на кухненска продукция не се изисква задължително съставяне на акт за реализация и отпускане на кухненска продукция. В този случай, ако продажбите на кухненската продукция се маркират, купоните и фишовете се сортират, подреждат и опаковат за всяка дата поотделно и се съхраняват в заведението за нуждите на количествения анализ до извършването на финансова ревизия или проверка на отчетническата дейност на съответното материално отговорно лице от ревизорите на материално отговорните лица, а когато няма такива ревизори – до извършване на инвентаризация на обекта и установяване на окончателните резултати от нея. Ръководителите на стопанските организации (поделения) са длъжни да осигуряват условия за правилното съхраняване на купоните и фишовете. За неопазване на тези документи в определения срок длъжностните лица носят съответна отговорност.

Чл. 35. Актът за реализация и отпускане на кухненската продукция на заведенията, както и съхраняваните купони (фишове) за заведенията могат да се ползуват от контролните органи и за количествен анализ на хранителните продукти, употребени за производството на кухненската продукция.
Чл. 36. В заведенията, които не са задължени да съставят акт за реализация и отпускане на кухненската продукция по чл. 34, ал. 2, за нуждите на оперативната и статистическата отчетност произведената кухненска продукция се посочва в графата „отчет“ на дневното меню т. ф. 171. Тези данни не се използуват за количествен анализ на хранителните продукти, но дневното меню се представя заедно с контролния лист т. ф. 176 или отчета т. б. № 57, 58 и 59.
Чл. 37. Допуска се реализацията на кухненска продукция и готови стоки да се извършва и чрез допълнително разкриване в търговските зали и пред заведенията на щандове, сергии и др., снабдявани от кухните и бюфетите на заведенията. В тези случаи получените и върнати в края на работния ден стоки се оформят с протокол – приложение № 4. Протоколът се съставя и подписва от управителя и материално отговорното лице на кухнята и бюфета и съответния получател-продавач и е вътрешен отчетен документ, поради което реализацията от щанда, сергията и др. се отчита за сметка на кухнята и бюфета на заведението.
Чл. 38. Ръководителите и гл. счетоводители на организациите (поделенията) определят с вътрешен документ реда и начина за отчитане продажбата на закуска, включена в стойността на хотелската такса, сервиране на храна и напитки в хотелските стаи, продажбите в баровете и други особени случаи.
Глава седма.

ОТЧЕТНОСТ В РЕСТОРАНТ-СТОЛОВЕТЕ
Чл. 39. Заведенията за обществено хранене могат да приготвят и сервират храна на столови начала. Според условията на работа и броят на столуващите, работата в ресторант-столовете се организира по един от следните начини:
1. храната на столуващите се планира и приготвя общо с тази за редовните посетители и се консумира в общата зала;
2. храната на столуващите се планира и приготвя отделно от тази за редовните посетители и се консумира в определена зала или отделен сектор на общата зала.
Чл. 40. Столуващите получават по цени за стол само кухненска продукция, но не и хляб, напитки и други готови стоки, които се заплащат по установените за заведението продажни цени.
Чл. 41. Взаимоотношенията между организациите и поделенията за обществено хранене и учрежденията и организациите, чиито работници и служители се хранят на столови начала, се уреждат с договор. В договора се определят задълженията на двете страни, например: в кои заведения за обществено хранене ще се хранят работниците и служителите, как ще се извършва заплащането на консумираната храна, максималният размер на консумацията на един столуващ, начинът на заплащането на режийните разноски, времето, определено за хранене на столуващите, рецептите, по които ще се приготовляват ястията, начинът, по който ще се упражнява контрол от страна на учрежденията и организациите, чиито работници ще се хранят в ресторант-стола, и др.
Чл. 42. Отпускането на храната в ресторант-столовете се организира чрез самообслужване. Ако в ресторант-столовете няма условия за самообслужване, разходите за сервитьорско обслужване се заплащат от столуващите. Размерът на допълнителното заплащане за сервиране се определя в договора по чл. 41.
Чл. 43. Когато столуващите получават от общата храна, приготвена за ресторанта, хранителните продукти и кухненската продукция се отчитат по установените за заведението цени. По същия ред се отчитат хранителните продукти и ястията и при отделно приготвяне на храната за столуващите, ако се ползуват прилаганите за заведението рецепти и ценоразписи.
Чл. 44. При отделно приготвяне на храна за столуващите, когато се използуват различни рецепти и цени от прилаганите в заведението, видовете и количествата на необходимите хранителни продукти за приготвяне на кухненска продукция за столуващите се установяват с калкулационна ведомост т. б. № 64, в която се определя разликата между стойността на хранителните продукти по цени за стол и отчетните цени за заведението. Тази разлика се отчита по дебита на сметка 711 Отстъпки и надценки на стоки и суровини в обектите на общественото хранене
Чл. 45. Цените, по които столуващите в ресторант-столовете заплащат кухненската продукция, са определени в ценоразписите за ястията или се образуват в ресторант-столовете, когато ястията се приготвят при условията на чл. 44.
Чл. 46. Храната от ресторант-стола се получава срещу купони, които имат следното съдържание:
.. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .
(фирма и местонахождение на организацията или поделението за обществено хранене)
Купон за столова храна .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .от .. .. .. .. .. .. .. .. . 19.. г.
Важи за ресторант .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. . Печат
Столуващ: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. . и
(собствено, бащино и фамилно име) подпис
От организация, учреждение и др. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .
Наименованиe на ястията, респ. номера, Стойност за Стойност за
по вътрешната номенклатура ресторант стол––––––––––––––––––––––––––––––––
Всичко:
Разлика (отстъпка)х
Подпис на столуващия .. .. .. .. .. ..
Чл. 47. Купоните за столова храна се отпускат само на учрежденията и организациите, с които е сключен договор за столово хранене на работниците и служителите им срещу представяне на поименен списък на столуващите. Договорът се подписва от ръководителя, главния счетоводител и председателя на профорганизацията. Със списъка се определя броят на исканите купони за всеки отделен столуващ, който не може да надвишава броя на работните дни за даден период.
Чл. 48. (1) Купоните се зачисляват на определено длъжностно лице в учрежденията и организациите и се предават по списък на столуващите срещу подпис.
(2) Преди раздаването купоните (кочаните) се подпечатват с печата на учреждението или организацията и се подписват от ръководителите им. В купоните се означава ресторантът, за който те важат.
(3) Срещу един купон се получава храна само за едно лице.
Чл. 49. Когато столуващите се хранят от общата храна за клиентите, попълването на купоните и заплащането й се извършва след консумацията (получаването на храната).
Чл. 50. (1) Видовете и количествата на храната за столуващите, когато се готви отделно за тях, се установяват предварително чрез заявки. Редът за получаването на купоните за столова храна, заплащането и отпускането на кухненската продукция се установяват от главния счетоводител на организацията (поделението) за обществено хранене.

(2) Постъпилите суми от продажбата на заявената столова храна се отчитат по кредита на сметка 429 Други дебитори и кредитори, аналитична сметка „Предплатена храна от столуващите“, която се дебитира всекидневно със стойността на отпуснатата храна на столуващите въз основа на събраните купони срещу кредитиране на сметка 781 Реализация на кухненска продукция.
(3) Когато неполучената храна срещу продадени купони се продаде повторно (допълнително), постъпилите суми от тези продажби се внасят в приход на бюджета. За целта се дебитира сметка 429 Други дебитори и кредитори, аналитична сметка „Предплатена храна от столуващите“, срещу кредитиране на сметка 380 Разчети с бюджета. Неконсумираната и непродадена повторно кухненска продукция в определеното време се бракува с акт т. б. № 47. Въз основа на акта се освобождава от отговорност материално отговорното лице на ресторант-стола срещу дебитиране на аналитична сметка „Предплатена храна от столуващите“ към сметка 429 Други дебитори и кредитори. Евентуалните дебитни остатъци по същата аналитична сметка след анализиране на причините се отнасят в задължение на виновните длъжностни лица, а кредитните – в заверение сметката на бюджета.
Чл. 51. (1) В края на работния ден (смяната) материално отговорното лице на кухнята, респективно сервитьорите, които обслужват столуващите, заедно с получените суми отчитат и събраните купони. С тези купони се отчита направената отстъпка на столуващите, установена като разлика между стойността на ястията по цени за ресторант и по цени за стол. За целта се прави опис на купоните по сервитьори, а при самообслужване – по материално отговорни лица.
(2) Общата сума на направената отстъпка се вписва в контролния лист т. ф. 176, респективно в отчета по т. б. № 57, 58 или 59, когато не се съставя контролен лист. Тази отстъпка се осчетоводява по дебита на сметка 711 Отстъпки и надценки на стоки и суровини в обектите на общественото хранене и не се отчита като стокооборот.
(3) Описите на купоните и самите купони се прилагат към контролния лист т. ф. 176 или другите документи, с които се отчита реализацията на кухненската продукция, и се предават в счетоводството в определените от главния счетоводител срокове.
Чл. 52. Счетоводството проверява представените купони, включително и по отношение на сумата на направените отстъпки, след което ги погасява с щемпел „използувани“ и ги съхранява в срока, определен в чл. 34.
Чл. 53. Разходите, извършени от ресторант-столовете във връзка с обслужване на столуващите, се включват в общите разходи за обращението.
Чл. 54. (1) Режийните разноски, които се заплащат от учрежденията и организациите за столуващите работници и служители в ресторант-стола, се отчитат като стокооборот.
(2) Начислените режийни разноски се отчитат по сметка 880 Печалби и загуби от текущата година, аналитична сметка „Реализирани отстъпки и надценки в общественото хранене“.
Чл. 55. Организациите (поделенията) за обществено хранене фактурират всекимесечно режийните разноски по нормативно определените размери на база списъците на столуващите от съответните учреждения и организации.
Чл. 56. Организациите (поделенията) за обществено хранене могат да прилагат и други форми за отпускане и заплащане на столовата храна, определени в Наредба № 1460 от 1974 г. за отчетността в столовете.
Глава осма.

ОТЧИТАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ОБЕКТИ ЗА ПОЛУФАБРИКАТИ, КУХНЕНСКА ПРОДУКЦИЯ И СЛАДКАРСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
Чл. 57. Производствени обекти за обществено хранене са: работилници, цехове, фабрики-кухни, централни кухни и комбинати само за производство на месни, зеленчукови и други полуфабрикати, готова кухненска продукция и сладкарски произведения.
Чл. 58. Производствените обекти произвеждат необходимите за всекидневните нужди на заведенията за обществено хранене полуфабрикати, кухненска продукция и сладкарски произведения по заявки т. ф. 164.
Чл. 59. Отчитането на хранителните продукти в складовете на производствените обекти се извършва по реда, установен в глава втора.
Чл. 60. Необходимите за производството хранителни продукти се получават от материално отговорното лице за производството срещу стокова разписка т. б. № 61.
Чл. 61. (1) Хранителните продукти се влагат в производството по вид и количество, установени в сборника с рецепти и отраслови нормали, на база на които са определени цените на продукцията.
(2) Заменяване на едни хранителни продукти с други се допуска само съгласно таблицата за заменяемост към сборника с рецепти.
Чл. 62. (1) Произведените полуфабрикати, кухненска продукция и сладкарски произведения се предават от производството на материално отговорно лице за склада на готовата продукция (експедицията).
(2) Забранява се предаването на готовите изделия и полуфабрикати от производственото помещение направо на заведенията за обществено хранене. Изключение се допуска само за малките производствени обекти с писмено разрешение на ръководителя на организацията или поделението.
(3) Продукцията се предава по вид, количество, цена и стойност срещу стокова разписка т. б. № 61.
(4) Приемането и предаването на продукцията се извършва чрез проверка по брой и общо тегло на всеки вид продукция, на всяка партида, а също и общо тегло на отделни бройки – по избор.
Чл. 63. (1) За отчитане производството в работилниците за полуфабрикати, т. е. за установяване на вложените по рецепти в производството хранителни продукти и получените полуфабрикати, всекидневно се съставя акт за производство т. ф. 179. По указания на гл. счетоводител актът може да се съставя и за по-дълъг период, отговарящ на срока за представяне стоковия отчет на материално отговорното лице.
(2) Актът се съставя в два екземпляра от длъжностното лице, водещо отчетността в обекта, респективно управителя (отговорника), и се подписва от материално отговорното лице за производството. Първият екземпляр от акта се предава в счетоводството в определените от главния счетоводител срокове, а вторият остава за материално отговорното лице.
(3) В дясната страна на акта се отразяват произведените полуфабрикати за деня (предадените със стокова разписка плюс наличните в края на деня, минус наличните в началото) с данни за: наименование, грамаж, мярка, единична цена и обща стойност. В лявата страна на акта се отразяват полагаемите се за тях продукти по рецептите с данни за: наименование, количество, цена и стойност. В същата страна на акта се посочват фактическото количество кости, добити при обезкостяването на месата, и полагаемото се такова по норматив съгласно сборника с рецепти.
Чл. 64. (1) Хранителните продукти и полуфабрикатите в производството се отчитат счетоводно по сметка 661 Стоки и суровини в обектите на обществено хранене, по материално отговорни лица и по вид, количество, отчетни цени и стойност.
(2) Получените при преработката кости се отчитат счетоводно по цени за отпадъци по дебита на сметка 126 Други материали, аналитична сметка „Кости“ и по кредита на същата сметка, аналитична сметка „Коректив на добитите кости при транжиране на месата“.
(3) Костите могат да се предават на другите обекти в организацията (поделението), да се продават като отпадъци или да се бракуват по установения ред, като се съставят съответните отчетни документи.
Чл. 65. (1) Въз основа на акта за производство т. ф. 179 със стойността на произведените полуфабрикати се задължава, а със стойността на вложените по рецептата суровини и материали се заверява сметка 661 Стоки и суровини в обектите на обществено хранене, партидата на материално отговорното лице на производството, съответните аналитични сметки за хранителните продукти и за полуфабрикатите.
(2) Когато по изключение при производството на полуфабрикати някои от предвидените по рецептите продукти липсват и не се влагат в производството, материално отговорното лице съставя стокова разписка т. б. № 61 за вида, количеството и стойността на невложените хранителни продукти по отчетни цени. Въз основа на този документ се задължава сметката на материално отговорното лице и се заверява сметка 380 Разчети с бюджета. Стоковите разписки т. б. № 61 за невложените хранителни продукти се издават от отделен кочан, заверен от главния счетоводител.
Чл. 66. В производствените обекти за кухненска и сладкарска продукция не се съставя акт за производство т. ф. 179. В края на месеца се извършва задължително инвентаризация на наличната продукция и се установява произведената продукция през месеца (салдото в края на месеца плюс предаденото през месеца, минус наличността в началото на месеца). Въз основа на произведените количества се разработва „Ведомост за установяване разхода на хранителните продукти по разходни норми“ за произведената продукция – приложение № 5. Въз основа на този документ със стойността на хранителните продукти се заверява, а със стойността на готовата продукция се задължава сметката на материално отговорното лице по сметка 661 Стоки и суровини в обектите на обществено хранене по съответните аналитични сметки за хранителни продукти и за готова продукция.
Чл. 67. Производствените обекти се инвентаризират задължително в края на всеки месец по реда на Инструкцията за инвентаризиране на стопанските средства на предприятията, учрежденията и организациите.
Чл. 68. Въз основа на стоковите разписки т. б. № 61 актовете за производството т. ф. 179, ведомостите за установяване разхода на хранителните продукти по разходни норми – приложение № 5, и други документи за получени суровини и предадена готова продукция материално отговорните лица за производството съставят и представят в счетоводството по ред, установен от гл. счетоводител, стоков отчет т. ф. 195 или количествен стоков отчет – приложение № 1.
Глава девета.

ОТЧИТАНЕ НА НЕИНВЕНТАРНИЯ АМБАЛАЖ
Чл. 69. (1) Полученият неинвентарен амбалаж в заведенията за обществено хранене, стойността на който е включена във фактурата отделно от стойността на стоките (каси, кафези, дървен амбалаж и др.), се отчита по сметка 200 Неинвентарен амбалаж по цени, определени със съответните ценоразписи, заповеди и други документи, само по стойност.
(2) Амбалажът от стъкло (буркани, бутилки и др.) се отчита по сметка 661 Стоки и суровини в обектите на общественото хранене само по стойност. По указания на гл. счетоводител този амбалаж може да се отчита и чрез сметка 200 Неинвентарен амбалаж.
(3) Неинвентарният амбалаж, стойността на който е включена в цената на стоката, без този по предходната алинея, се отчита по цени, определени със съответните ценоразписи, заповеди или чрез съставяне на акт по т. б. № 46 по сметка 200. Неинвентарен амбалаж само по стойност, като едновременно стойността му се отразява като коректив по кредита на сметка 201 Коректив за безплатно получен неинвентарен амбалаж.
(4) При доставка на хранителни продукти в стъклен амбалаж, цената на който е включена в цената на хранителните продукти, се извършва приспадане на стойността на амбалажа по отчетни цени съгласно ценоразписите от стойността на хранителните продукти. Амбалажът се заприходява като платим по сметка 660 Стоки и суровини в складовете на общественото хранене или сметка 661 Стоки и суровини в обектите на общественото хранене, респективно по сметка 200 Неинвентарен амбалаж. Хранителните продукти се преизчисляват на килограм по цени на дребно, като разликата между стойностите по цена на дребно, намалена с цената на амбалажа, и средната цена за килограм, се отчита по сметка 927 Разлики в цените на хранителните продукти в общественото хранене.
(5) Неинвентарният амбалаж в складовете със самостоятелни материално отговорни лица се отчита по вид, количество, цена и стойност.
Глава десета.
ОТЧИТАНЕ НА МАЛОЦЕННИТЕ И МАЛОТРАЙНИТЕ ПРЕДМЕТИ
Чл. 70. (1) Малоценните и малотрайните предмети в общественото хранене в зависимост от предназначението и начина на употреба се разпределят на две основни групи: „съдове и прибори“ и „други инвентарни предмети“.
(2) В групата на съдовете и приборите се включват предметите, направени от различни видове материали (метал, стъкло, порцелан, каменина, пластмаси и др.), с които непосредствено се обслужват клиентите. Съдовете и приборите, направени от скъпоценни метали (злато, сребро, платина), не се включват в тази група.
(3) В групата на другите инвентарни предмети се включват всички останали малоценни и малотрайни предмети, съдовете и приборите, с които клиентите не се обслужват, и съдовете и приборите от скъпоценни метали.
Чл. 71. (1) Съдовете и приборите, както и другите инвентарни предмети, с изключение на съдовете и приборите от скъпоценни метали, се отчитат по средни (отчетни) цени за отделни групи. Групите се образуват съобразно най-характерни белези на предметите и приблизително еднакви цени. Например: лъжици от неръждаема стомана – по 1 лв. броя; ножове от неръждаема стомана – по 1,60 лв. броя; чаши за вино от 100 г – по 0,50 лв. броя и т. н. Отклонението между покупката и средната (отчетната) цена се отчита като коректив по отделна аналитична сметка към сметка 210 Отклонение от отчетните цени на производствените запаси и на другите материални ценности. Когато предметите се предават в употреба, отклонението се прехвърля по сметка 230 Изхабяване на малоценни и малотрайни предмети в употреба.
(2) Средните (отчетни) цени, по които се отчитат съдовете и приборите, се определят в специална номенклатура-ценоразпис, одобрена от ръководителя на организацията (поделението). Тези цени са еднакви за всички заведения (обекти) на организацията (поделението).
Чл. 72. (1) Малоценните и малотрайните предмети на склад се отчитат от материално отговорното лице по вид, количество и цена на карти т. ф. 35 или в отделна книга при спазване на указанията в Инструкцията за отчитане на стоково-материалните ценности.
(2) Малоценните и малотрайните предмети в употреба се отчитат от материално отговорните лица, както следва: „Други инвентарни предмети“ – по вид, количество, цена и стойност, а „Съдове и прибори“ – по аналитичните сметки, посочени в чл. 75 – само стойностно.
Чл. 73. (1) Предметите за лична употреба (работно облекло, кърпи и др.) се предават с предварително разрешение на управителя (отговорника) на заведението на ползуващите ги работници срещу подпис в специална ведомост или личен картон т. ф. 46. Забранява се предаването на такива предмети срещу временни разписки.
(2) Ведомостта има следното съдържание:.. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..
организация (поделение).. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..
(заведение, обект).. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..
(материално отговорно лице)
Ведомост за движението на предметите за лична употреба през 2013 г.
При получаване При връщане
№ Трите имена Д Разре- Наи- Брой Ц Срок Дата Под- Дата Брой Под- Под-по на л шил: мено- с е за на пис на с пис пис
ред работника ъ упра- вание л н из- по- на връ- л на на ж вител на о а нос- лу- ра- ща- о мат. ра-
н (под- пред- в ване ча- бот- не в отг. бот-о пис) мета о ванио лице нис м не ка м за кат предметите 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

(3) Предадените предмети не се изписват на разход, а ведомостта се съхранява от материално отговорното лице като вътрешен отчетен документ. Връщането на предметите се удостоверява с подпис на материално отговорно лице в графа 13, положен в присъствието на отчитащия се работник, който се подписва в графа 14.

(4) При извършване на инвентаризация, тези предмети се изискват от съответните работници за проверка въз основа на ведомостта или личния картон.

Чл. 74. (1) Униформеното облекло за ползуване от работниците се отчита при спазване на указанията, съдържащи се в съответните постановления на Министерския съвет и други нормативни актове, уреждащи тези въпроси.

(2) За отчитане на униформеното облекло се използува ведомостта или личният картон т. ф. 46, посочен в чл. 73.

Чл. 75. (1) В счетоводството аналитичното отчитане на малоценните и малотрайните предмети в употреба се извършва по отделни материално отговорни лица и по местонахождение.

(2) За групата „Съдове и прибори“ се водят две отделни стойностни аналитични сметки:

1. „Съдове от чуплив материал“;

2. „Съдове от нечуплив материал и прибори“.

(3) За групата „Други инвентарни предмети“ се водят отделни аналитични сметки по вид, количество, цена и стойност.

(4) Във връзка със стойностното отчитане на съдовете и приборите в употреба задължително се съставят и ползуват списъци-номенклатури поотделно за двете стойностни аналитични сметки, посочени в ал. 2. Списъците-номенклатури се утвърждават от ръководителите на организацията (поделението).

Чл. 76. Изхабяването на малоценните и малотрайните предмети се отчита, както следва:

1. на малоценните и малотрайните предмети на склад не се начислява изхабяване. Не се начислява изхабяване и на малоценните и малотрайните предмети, които се дават по изключение за еднократна употреба и веднага след това се прибират на склад. В тези случаи в разходите за обращението се отнася само стойността на бракуваните предмети;

2. на малоценните и малотрайните предмети в момента на предаването им за употреба се начислява изхабяване в размер на 50% от покупната им стойност. В случаите, когато се предават за употреба съдове и прибори, които са заприходени по средни (отчетни) цени и отклонението от покупните им цени е отразено по сметка 210 Отклонение от отчетните цени на производствените запаси и на другите материални ценности, частта от отклонението, съответствуваща на стойността на предадените малоценни и малотрайни предмети в употреба, се прехвърля по сметка 230 Изхабяване на малоценни и малотрайни предмети в употреба, а статията, с която се начислява изхабяването, се съставя само за разликата с оглед да се получи общо изхабяване в размер на 50% . Останалите 50% от стойността се отнасят в разходите за стоковото обращение при бракуването на малоценните и малотрайните предмети след предварително спадане стойността на получените полезни отпадъци по тяхната реализуема стойност;

3. при обзавеждане на нов обект или подмяна на малоценни и малотрайни предмети в размер, по-голям от 1/4 от наличните за обекта, се допуска начисленото изхабяване в размер на 50% да не се отразява веднага в разходите за стоковото обращение, а да се отнася в сметка 564 Други разходи за бъдещи периоди, откъдето по план всекимесечно се прехвърля в разходите за стоковото обращение. В зависимост от трайността на малоценните и малотрайните предмети изхабяването, отчетено по сметката за разходите за бъдещи отчетни периоди, се разпределя за период от 4 до 24 месеца.

Чл. 77. Заприходяването на малоценните и малотрайните предмети, получени от доставчика, независимо дали се предават на склад или в употреба, се извършва със стокова разписка т. б. № 56 или с щемпел т. б. № 43, поставен върху фактурата на доставчика. Предаването на малоценните и малотрайните предмети от едно материално отговорно лице на други се извършва с разрешението на ръководителя на организацията (поделението) или от определено от него длъжностно лице със стокова разписка т. б. № 56. Такава разписка се съставя и при предаване на малоценни и малотрайни предмети за ремонт в друга организация. В тези случаи разписката се подписва от отговорния представител на организацията, която ще извърши ремонта. В разписката предадените за ремонт малоценни и малотрайни предмети се описват по вид, количество, цена и стойност.

Чл. 78. Бракуването на малоценните и малотрайните предмети на склад, както и на тези от групата на другите инвентарни предмети в употреба се извършва по реда на Инструкцията за инвентаризация на стопанските средства на предприятията, учрежденията и организациите. За целта се съставя акт за бракуване на малоценни и малотрайни предмети (специално и обикновено работно облекло) т. б. № 23 или № 24.

Чл. 79. (1) Бракуването на съдовете и приборите в употреба при счупване, повреждане и загубване в процеса на работа се извършва чрез прилагане на норми.

(2) За съдовете от чуплив материал се определя обща норма за покриване на загубите от липси и счупване.

(3) За съдовете от нечупливи материали и за приборите се определя норма само за липса. Когато съдовете от нечуплив материал и приборите се повредят, те се съхраняват до бракуването им по общия ред, установен за малоценните и малотрайните предмети. По същия ред се бракуват и износените и демодирани (но неповредени) съдове от чуплив материал.

Чл. 80. (1) Нормите за брак и за липси на съдове и прибори се определят в процент към общия стокооборот за всяко заведение за обществено хранене от ръководителя на организацията (поделението) и се съгласуват:

1. с окръжните народни съвети – за организациите от държавния сектор;

2. с окръжните кооперативни съюзи – за организациите от кооперативния сектор.

(2) Нормите за брак и за липси са задължителни при определяне материалната отговорност за съдовете и приборите. Те се определят ежегодно, а при настъпили съществени изменения в условията за работа – и през течение на годината. За заведенията със сезонен характер годишните норми могат да се разпределят и по сезони.

Чл. 81. (1) Установяването на стойността на съдовете и приборите за бракуване и отписване поради липса се извършва чрез съпоставяне стойността на намерените при инвентаризацията напълно годни съдове и прибори с тази по счетоводни данни. Така установената разлика, представляваща стойността на подлежащите за бракуване и отписване съдове и прибори, се съпоставя с полагаемата се по норма сума чрез съставяне на акт за липси и брак на съдове и прибори т. б. № 63.

(2) Забраняват се бракуването и отписването на съдове и прибори, без да им се извърши инвентаризация и да се съпоставят със счетоводните данни.

(3) Не се допуска компенсация на загуби от липси и брак на съдове от чуплив материал за сметка на снижение на нормативната загуба от съдове и прибори от нечуплив материал.

Чл. 82. Инвентаризацията на съдовете и приборите се извършва задължително един път в тримесечието, а на другите инвентарни предмети – един път в полугодието, както и при смяна на материално отговорните лица.

Чл. 83. Счупените от клиента съдове и прибори се заплащат по отчетни цени срещу издадени квитанции от заверен от ръководителя и главния счетоводител на организацията (поделението) кочан. Тези суми се спадат своевременно от аналитичните сметки за съдовете и приборите, след което се съставя актът по чл. 81, ал. 1.

Глава единадесета.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМИ НА МАТЕРИАЛНАТА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 84. Ръководителите на организациите (поделенията) за обществено хранене в зависимост от характера, обема и условията на работа със специална заповед определят за всяко заведение (отчетно звено) режима и формите на имуществената отговорност и материално отговорните лица в съответствие със Закона за финансовия контрол и Кодекса на труда. Препис от заповедта се връчва на всяко материално отговорно лице.

Преходни разпоредби

§ 1. Наредбата се издава на основание чл. 14 от Указа за уреждане на вътрешната търговия.

§ 2. Контролът по цените, качеството, грамажа, технологичната дисциплина, правилата за търгуване и правилата за организиране на първичната отчетност в заведенията за обществено хранене се осъществява от органите за оперативен контрол при централните ведомства, окръжните народни съвети и самите организации (поделения) за обществено хранене.

§ 3. Наредбата е съгласувана с Комитета по единна система за социална информация.

§ 4. Наредбата се прилага от 1 април 1979 г. и отменя Наредба № 1 от 1971 г. за отчетността в държавните и кооперативните организации за обществено хранене (ДВ, бр. 70 и 71 от 1971 г.