Първа долекарска помощ при при кръвотечения. При кръвотечения трябва да се действа бързо и уверено. Крайникът или наранената част се поставят на високо и тогава се пристъпва  към кръвоспиране. При силен (артериален) кръвоизлив  трябва да се притисне с пръст кръвоносния съд. Когато артерията се намира над кост, притискаме главната артерия, кръводнабдяваща крайника, с пръсти от вътрешната страна на мишницата или в слабинната гънка (за долен крайник).

Най-често кръвоспирането се извършва чрез пристягане на крайника на 2-3 см. над мястото на кръвотечението. Извършва се с гумен маркуч, колан, кърпа, турникет, бинт или други подръчни средства. При този начин на кръвоспиране се притискат всички кръвоносни съдове. Правилно е да се пристяга, докато изчезне пулсът под мястото на притискането. Тъй като при пристягането кръвообращението се прекъсва, то пострадалият трябва най-късно за един час да бъде транспортиран до лечебно заведение. Необходимо е да се отбележи точно часът и минутата на поставянето на пристягащото средство. При всички случаи на кръвоспиране с пристягане трябва да се направи превръзка на раната. При слабо артериално, венозно или капилярно кръвотечение кръвоспирането се извършва с плътно пристегната компресивна превръзка.

Първа долекарска помощ при навяхвания. Необходимо е да се направи студен компрес (със спирт или риванол) или върху пострадалото място да се постави лед. Прави се стегната превръзка. Създава се пълен покой на крайника. Дават се болкоуспокояващи средства (аналгин, аспирин).

Първа долекарска помощ при изкълчване. Крайникът се обездвижва чрез стегната, фиксирана към тялото превръзка. Необходимо е и шиниране с подръчни или специални средства. Забранява се наместването на изкълчената става от немедицинско лице. Дават се болкоуспокояващи средства.

Първа долекарска помощ при фрактура на костите. Състои в обездвижване на крайника, което спомага за намаляване на болката и предпазва пострадалия от шок. При открити счупвания (когато има рана), първо се спира кръвоизливът и раната се привързва и едва тогава се пристъпва към шиниране. Стандартните шини са дървени, метални и пластмасови.

При липса на стандартни шини могат да се ползват  подръчни средства като твърд картон, дъска, летви, бастуни др.. При счупване на долен крайник може да се използва фиксиране на пострадалия крайник към здравия с бинт или кърпи. Шинирането е ефикасно само когато са обездвижени двете съседни на счупването стави. Например при счупване на подбедрицата трябва да бъдат обездвижени глезенната и коленната стави, а при счупване на раменната кост раменната и лакътната стави. Изключение прави само счупване на бедро – фиксират се три стави: глезенната, коленната и тазобедрената.

Шините се поставят от вътрешната и външната страна на крайника, като се закрепват с кърпи, бинт, платно, колан или други подръчни средства. Шинираният крайник /ръка/ се фиксира с кърпа към тялото. Пострадалият незабавно се транспортира в болнично заведение.

 Първа долекардка помощ при изгаряния. При ограничени изгаряния от I степен,  след охлаждане на течаща вода и измиване със сапун, кожата се намазва с мехлем Дефламол. При такива изгаряния добре действа напръскването с Пантенол спрей. Успокояващо действа и поставянето на превръзка от  5% разтвор на сода бикарбонат.

Ако са се появили мехури (ІІ степен изгаряне), те не трябва да се пукат, а след обливане с вода се прави стерилна превръзка и се търси специализирана помощ.

При по-тежките изгаряния долекарската помощ започва с прекратяване действието на високата температура. Пострадалият трябва да бъде изведен от зоната на пожара, запалените дрехи да се загасят (обилно се облива с вода), дрехите се отстраняват и се завива със стерилна кърпа или чаршаф. Дава се аналгин за обезболяване и тонизиращи напитки или солеви разтвори.

Първа долекардка помощ при изгаряния с киселини и основи. Изгореното място се промива със силна струя студена вода в продължение на 10-15 минути за намаляване болката, топлината и шока. При поражения от киселини, се неутрализира със слаб разтвор на основа (сода бикарбонат), а при основи се неутрализира със слаб разтвор на киселина (оцетен разтвор). След това се поставя суха стерилна превръзка.

Първа долекарска помощ при измръзване. Пострадалият трябва да се премести на топло (край огъня, в заслон, топло помещение). При възможност мокрите дрехи, чорапи, ръкавици се сменят. Със суха, топла длан се прави масаж на измръзналата област, след което се прави „топло-изолираща превръзка“ (марля, добре подплатена с памук и бинт). Такава трябва да се наложи и след затопляне в баня с температура на водата 36°С, в която се поставя измръзналия крайник за 20-30 мин. Водата, в която се поставя вледененият крайник, бързо изстива, затова температурата на водата се поддържа чрез доливане. На пострадалия се дава да пие топли подсладени напитки. При първа възможност той се насочва към най-близкото лечебно заведение.

Първа долекардка помощ на пострадал от електрически ток. По най-бързия начин пострадалият трябва да се освободи от напрежението като се ползват сухи, непроводими предмети. (При напрежения над 1000 V се работи със специални боти, ръкавици, щанги). Дрехите се разкопчават, осигурява се достъп на чист въздух, към носа се поднася памук, напоен с амоняк, лицето се намокря с вода, прави се проверка на дишането и пулса. Прави се изкуствено дишане и непряк масаж. Изгарянията се третират както при другите случаи.

Продължително лъчисто въздействие на електрическата дъга върху очите предизвиква заболяването електроофталмия. Изразява се във възпаление на ретината и роговицата на очите от ултравиолетовото излъчване на дъгата. От това заболяване най-застрашени са електрозаварчиците, които не ползват лични защитни средства или странични лица, които наблюдават тяхната работа. Долекарската помощ в тези случаи се изразява в поставянето на студени компреси от борова вода върху очите, а пострадалият незабавно се отправя на лекар.