ПРОФЕСИОНАЛЕН И ЗДРАВЕН РИСК ПРИ ОБЩО ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕДНИ ФАКТОРИ

Вредните фактори за здравето и безопасността на работещите са: физични, химични, биологични, психологически, организационни и др

         Технологичните процеси и дейности са свързани с отделянето на топлина, прах, токсични и други вредни вещества, шум, вибрации, йонизиращи лъчения, радиация, електромагнитни полета и др. Всичко това създава сериозни рискове за живота и здравето на работещите. Осигуряването на здравословна и безопасна работна среда е приоритетен проблем на всяко предприятие.

Физични фактори на работната среда

Микроклимат. Производственият микроклимат представлява комплексното въздействие на температурата, влажността, скоростта на движение на въздуха и топлинното излъчване върху работещите.

Температурата при някои производства създава прегряващи условия на работа.(металургия, рудодобив, стъкларска промишленост, произвдство на захар и др.). Продължителната работа при тези условия води до различни смущения и изменения в организма като промяна в: температурата на кожата и тялото; водно–солевия баланс на организма; сърдечно–съдовата; храносмилателната, отделителната; и централната нервни системи. При крайно неблагоприятни условия може да се получи топлинен удар.

При ниски температури, в охлаждащи условия работят в горското и селско стопанство, строителството, транспорт, консервна промишленост и др. Неприятното студово натоварване довежда до смущения в кръвообращението, измръзване на крайниците, трайни нарушения и увреждане на вътрешните органи, забавяне на реакцията и координацията на движенията.

Хигиенните норми за микроклимат зависят от естеството на работа, влажността и скоростта на въздуха и са различни за различните производства.

Допустимите стойности за температура на въздуха на работното място през летния период не бива да надвишава 28⁰ С, а през зимния 23⁰ С.

Влажност на въздуха. С повишена влажност работят в текстилните бояджийници, в парогладачните, в избите за ферментация на спиртни напитки, в производството на хартия, текстилната промишленост и др. Високата влажност води до заболявания на ставите (ревматизъм, артрит и др.)

Допустимите стойности за относителна влажност на въздуха за постоянни работни места са между 30 и 75%.

Течение. Силни въздушни течения има при извършване работи на открито – дърводобив, строителство, рудодобив, селско стопанство. В някои производства подаването на суровина и отвежадето на продукцията създават условия за силни течения. Работещите при такива условия страдат от простудни заболявания, възпаления на нервите, плексити, парези.

Допустимата норма за скорост на въздуха през студения период е 0,5 m/s

Производственият прах представлява комплекс от свободни твърди частици, смесени с въздуха или утаени по повърхностите. Едва ли има производствен отрасъл, в който прахът да не е съществен фактор на работната средата, но за някои той е основен: порцeлано-фаянсово, стъкларско, текстилно производство, в мелниците, металургия, металообработване, производство на торове, перилни препарати и др. Прахът има дразнещо, разяждащо, алергично действие и води до дерматити, екземи, язви, конюктивити, дълбоки изгаряния, заболяване на храносмилателната система и белите дробове (енфизем, туберкулоза, силикоза, ракови заболявания).

 За предпазване от вредното въздействие на праха върху работещите са утвърдени хигиенни норми, които са публикувани в Наредба  №13 от 1992 г. за пределно допустимите концентрации на вредните вещества във въздуха на работните места.

         Шумът представлява звуци със случаен характер и различна честота и амплитуда. Контролните параметри на звука са: интензитет (сила), измервана в dB и честота – в Hz. При високи нива на шум работят в: мините, строителството, ковачници, тенекеджийници,  транспорт, енергетика, текстилна промишленост, печатници, телефонни зали и др.

Шумът уврежда слуховия апарат, води до повишено кръвно налягане, нарушение на сърдечната дейност, гастрит и язвена болест, атакува нервната система, понижава устойчивостта на ясното виждане.

Хигиенните норми за производствен шум са 85 dB, а за канцеларска работа и в училища 55 dB.

Вибрациите представляват трептения, при които се предава механична енергия на човешкото тяло. Те се характеризират с амплитуда, скорост и ускорение. Вибрациите най-често свързваме с бързоудърните инструменти, бензино-моторните резачки, вибраторите в строителството, ръчните вибриращи инструменти в машиностроенето, булдозери, багери, трактори, комбайни и др.

Вибрациите  водят до промени в сърдечно-съдовата система, централната и периферна нервна система, анализаторите, опорно-двигателния апарат.

Допустимата амплитуда при дадена честота е от 0,3 mm  до 0,003 mm.

Производствено осветление. Често на фона на другите фактори на производствената среда, които създават сериозен риск за здравето на работещите, на осветлението не се отделя нужното внимание. Недостатъчното и недобро осветление води до напрежение на очите, преумора, главоболие, нервно напрежение. Намаляването на видимостта води до злополуки и травматизъм.

Нивото на осветеността се измерва с луксометър. Всички дейности в зависимост от трудността на зрителните работи, с които са свързани се разделят на осем категории. В специална наредба се дават базисни норми за осветеност.

Йонизиращи лъчения. При въздействие на йонизиращи лъчения върху жива тъкан настъпва увреждане на компонентите на клетките, което води до редица заболявания, риск от наследствени изменения и смърт. На риск от такова облъчване са подложени работещи в медицината (рентген, томограф, флуорограф), работещите в атомни електроцентрали, с радиоизмервателни прибори, с електронни микроскопи, при стерилизация на материали,.

Нейонизиращите лъчения оказват неблагоприятно въздействие върху здравето на човека, особено върху сърдечно-съдовата, нервната и половата система. Към тази група лъчения спадат: статично електричество, магнитни и електромагнитни  полета, инфрачервени, ултравиолетови, лазерни лъчения.

Биологични фактори на работната среда.

Вредното им въздействие се получава при наличие на вредни микроорганизми (вируси, бактерии, паразити, гъбички, плесени) във въздуха на работните помещения, при контакт с инфекциозен материал или заболели хора и животни. Те могат да провокират алергии, дерматити, инфекции, отравяния, туберкулоза, антракс, бруцелоза, ку–треска, хеморагична треска. На риск от биологични агенти са изложени работещите в селското стопанство, здравни заведения, канализацията и напояването, млечна, месна, мелничарска, кожухарска промишлености и др.

Химични фактори на работната среда.

В работната среда се употребяват 100 000 химични вещества под формата на суровини, полуфабрикати, междинни и крайни продукти. Само в отраслите химия и металургия те са над 116 като 60% от тях са токсични и взривоопасни. Според рисковете, които създават, българското законодателство ги определя като: експлозивни, оксидиращи, взривоопасни, запалими, токсични, корозионнодействащи, дразнещи, канцерогенни, мутагенни.

Психологични фактори на работната среда.

Все по-често се говори за стрес като причина за професионални заболявания. В основата му са нервно – психични пренатоварвания – умствено пренапрежение, пренапрежение на анализаторите, емоционално пренапрежение. В такива условия работят големи групи хора в администрацията, просветата, комунално – битовото обслужване.