НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ХРАНИТЕ СЪС СПЕЦИАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ХРАНИТЕ СЪС СПЕЦИАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

В сила от 01.04.2004 г.

Приета с ПМС № 249 от 06.11.2002 г.

Обн. ДВ. бр.107 от 15 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.69 от 23 Август 2005г., изм. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.75 от 18 Септември 2007г., изм. ДВ. бр.47 от 22 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.86 от 2 Ноември 2010г.

Чл. 1. С наредбата се определят изискванията към производителите и търговците относно състава, характеристиките и наименованията на храните със специално предназначение.

Чл. 2. (1) Храните със специално предназначение са храни, които поради специфичния си състав или начин на производство ясно се отграничават от храните за нормална консумация, като съответстват на заявените специфични хранителни цели и се предлагат по начин, указващ тяхното предназначение.

(2) Храните със специално предназначение трябва да съответстват на специфичните хранителни потребности на една от следните категории:

  1. хора, чиито храносмилателни процеси или метаболизъм са нарушени;
  2. хора в специално физиологично състояние, които поради това могат да имат специфична полза при контролирана консумация на някои вещества, съдържащи се в храните;
  3. кърмачета и малки деца в добро здраве.

(3) Храните по ал. 2, т. 1 и 2 могат да се определят като „диетични“.

Чл. 3. (1) Естеството или съставът на храните по чл. 2 трябва да бъдат такива, че те да са подходящи за специалната хранителна употреба, за която са предназначени.

(2) Храните със специално предназначение трябва да съответстват на задължителните изисквания към храните за нормална консумация по Закона за храните и нормативните актове по неговото прилагане, освен по отношение на промените, извършени в тях с цел привеждането им в съответствие с чл. 2.

(3) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) Когато съдържанието, производството, спецификациите, представянето или етикетирането на храните със специално предназначение отговарят на изискванията на наредбата и на другите нормативни актове, свързани с храните със специално предназначение, търговията с тях не се забранява или ограничава.

Чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 47 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) При производството и предлагането на храни, предназначени за хора, които имат непоносимост към глутен, и на храни, обозначени като безглутенови, се спазват изискванията към състава, определени съответно в чл. 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 41/2009 на Комисията от 20 януари 2009 г. относно състава и етикетирането на храни, подходящи за употреба от хора, които имат непоносимост към глутен (ОВ, L 16, 21.01.2009 г.).

(2) Алинея 1 не се прилага за храни за кърмачета и преходни храни по обхвата на Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни (ДВ, бр. 110 от 2007 г.).

Чл. 4. Специфични изисквания към групите храни със специално предназначение, посочени в приложение № 1, се определят с отделни наредби.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) (1) Веществата, които могат да се добавят за специални хранителни цели при производството на храни със специално предназначение, и условията за тяхната употреба са посочени в Регламент (ЕО) № 953/2009 на Комисията от 13 октомври 2009 г. относно веществата, които могат да се добавят за специални хранителни цели в храни за специфична хранителна употреба (OB, L 269, 14.10.2009 г.).

(2) Алинея 1 не се прилага за храни със специално предназначение, попадащи в обхвата на Наредбата за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца, приета с Постановление № 66 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 27 от 2003 г.), и на Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни, приета с Постановление № 312 на Министерския съвет от 2007 г. (ДВ, бр. 110 от 2007 г.).

Чл. 6. (Отм. – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.)

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) При етикетиране, представяне и рекламиране на храните по чл. 2 не се допускат хранителни претенции, че тези храни притежават свойства да предпазват, лекуват или излекуват болести при човека, както и да внушават такива свойства.

(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за предоставянето на полезна информация или препоръки, предназначени за специалисти в областта на медицината, храненето и фармацията.

Чл. 8. (1) Наименованието, под което се продават продуктите по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2, трябва да се придружава от информация за специфичните им хранителни характеристики.

(2) Наименованието, под което се продават продуктите по чл. 2, ал. 2, т. 3, трябва да се придружава от информация за тяхното предназначение.

(3) При етикетирането на храните, предназначени за специални цели, за които няма наредба по чл. 4, допълнително се обявяват следните данни:

  1. информация за качествения и количествения състав или за специален производствен процес, който придава на храната специфични хранителни характеристики;
  2. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) енергийна стойност, изразена в килоджаули (kJ) и килокалории (kcal), съдържание на въглехидрати, белтъци и мазнини на 100 грама (g) или 100 милилитра (ml) от продукта във вида, в който се продава, и там, където е подходящо – за определено количество от продукта, както се предлага за консумация; когато енергийната стойност на продавания продукт е по-малка от 50 kJ (12 kcal) на 100 g или 100 ml, това може да бъде означено съответно с думите „енергийна стойност по-малка от 50 kJ (12 kcal) на 100 g“ или „енергийна стойност по-малка от 50 kJ (12 kcal) на 100 ml“.

(4) Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 62 от 2000 г.), се прилага за продуктите по чл. 2 при спазване на изискванията по ал. 1 – 3 и на наредбите по чл. 4.

Чл. 9. Храните със специално предназначение се предлагат на потребителите предварително опаковани, като опаковката трябва напълно да покрива продуктите.

Чл. 10. (1) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) Когато храни със специално предназначение, които не принадлежат към една от групите по приложение № 1, се пускат на пазара за първи път, производителят или вносителят изпраща в Министерството на здравеопазването модел на етикета на продукта и уведомява къде се продава продуктът.

(2) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) Когато храните по ал. 1 впоследствие се пускат на пазара на територията на друга държава членка, производителят или вносителят предоставя на компетентния орган на тази държава членка информацията по ал. 1 и посочва, че адресат на първото уведомление за пускането на пазара на храната е Министерството на здравеопазването на Република България.

(3) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) Когато храните по ал. 1 за първи път са пуснати на пазара на територията на друга държава членка и впоследствие се пускат на пазара на територията на Република България, производителят или вносителят предоставя на Министерството на здравеопазването на Република България информацията по ал. 1 и посочва компетентния орган, който е получил първото уведомление.

(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) За храни със специално предназначение, които не принадлежат към една от групите по приложение № 1, министърът на здравеопазването може да изиска от производителя или вносителя да представи научно изследване и данни, които установяват съответствието на продукта с изискванията на чл. 2, заедно с информацията по чл. 8, ал. 3, т. 1. Ако такива изследвания и данни се съдържат в научна публикация, достатъчно е да се предостави информация за нея.

Чл. 11. (1) (Предишен текст на чл. 11 – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) Когато се установи, че храна със специално предназначение, която не принадлежи към една от групите по приложение № 1, не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 или е опасна за човешкото здраве, съответната храна може да бъде спряна от продажба и изтеглена от пазара.

(2) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) Когато се установи, в резултат на нова информация или преоценка на съществуващата информация, че храна със специално предназначение, отговаряща на изискванията на наредбите по чл. 4, е опасна за човешкото здраве, съответната храна може временно да бъде спряна от продажба и изтеглена от пазара.

(3) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) За случаите по ал. 1 и 2 Министерството на здравеопазването незабавно информира Европейската комисия и другите държави членки и представя мотиви за своето решение.

Допълнителни разпоредби

  • 1. (Нов – ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г., изм. – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) С наредбата се:
  1. осигурява прилагането на Регламент (ЕО) № 953/2009 на Комисията от 13 октомври 2009 г. относно веществата, които могат да се добавят за специални хранителни цели в храни за специфична хранителна употреба (OB, L 269, 14.10.2009 г.);
  2. въвеждат изискванията на Директива 2007/26/ЕО на Комисията от 7 май 2007 г. за изменение на Директива 2004/6/ЕО за удължаване на периода на нейното прилагане (OB, L 118, 08.05.2007 г.) и на Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (OB, L 124, 20.05.2009 г.).
  • 1а. (Нов – ДВ, бр. 47 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) За целите на наредбата се прилагат и определенията по чл. 2 от Регламент (ЕО) № 41/2009.
  • 1б. (Нов – ДВ, бр. 47 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) С наредбата се осигурява прилагането на Регламент (ЕО) № 41/2009 на Комисията от 20 януари 2009 г. относно състава и етикетирането на храни, подходящи за употреба от хора, които имат непоносимост към глутен (ОВ, L 16, 21.01.2009 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби

  • 1а. (Предишен § 1 – ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) Наредбата влиза в сила от 1 април 2004 г.
  • 2. (1) (Предишен текст на § 2 – ДВ, бр. 69 от 2005 г.) Забранява се продажбата на продукти, които не отговарят на изискванията на наредбата, след 1 април 2004 г.

(2) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) До 31 декември 2009 г. могат да се предлагат на пазара храни със специално предназначение, в състава на които са вложени веществата по приложение № 3, при условие че:

  1. Европейският орган по безопасност на храните не е дал неблагоприятно становище относно употребата на вещество при производството на храни със специално предназначение, попадащи в обхвата на Директива 2001/15/ЕО относно веществата, които могат да се добавят за специфични хранителни цели в храни със специфична хранителна употреба (OBL 52 22/02/2001);
  2. вложеното вещество е използвано при производството на една или повече храни със специално предназначение, продавани в Общността към 12 февруари 2004 г.
  • 3. Контролът по изпълнение на изискванията на наредбата се осъществява от органите на държавния контрол по Закона за храните.
  • 4. Наредбата се приема на основание чл. 4 от Закона за храните.

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26 ОТ 6 ФЕВРУАРИ 2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ХРАНИТЕ СЪС СПЕЦИАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 249 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2002 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 15 ОТ 2007 Г.)

  • 2. С постановлението се въвеждат изискванията на Директива 2006/34/ЕС относно изменение на приложението на Директива 2001/15/ЕС за включване на някои вещества в храните със специално предназначение.

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 209 ОТ 5 СЕПТЕМВРИ 2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

(ОБН. – ДВ, БР. 75 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 18.09.2007 Г.)

  • 5. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 1, т. 5, която влиза в сила от 23 декември 2007 г., и § 3, т. 5, буква „б“, която влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Допълнителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 118 ОТ 14 ЮНИ 2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

(ОБН. – ДВ, БР. 47 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 22.06.2010 Г.)

  • 4. С постановлението се осигурява прилагането на Регламент (ЕО) № 41/2009 на Комисията от 20 януари 2009 г. относно състава и етикетирането на храни, подходящи за употреба от хора, които имат непоносимост към глутен (ОВ, L 16, 21.01.2009 г.) и на Регламент (ЕО) № 415/2009 на Комисията от 20 май 2009 г. за изменение на Директива 2007/68/ЕО за изменение на приложение IIIа към Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на някои хранителни съставки (ОВ, L 125, 21.05.2009 г.).

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 118 ОТ 14 ЮНИ 2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

(ОБН. – ДВ, БР. 47 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)

  • 5. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 1, т. 2 и т. 3, буква „б“ (по отношение на § 1б, т. 2) и § 2, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 252 ОТ 25 ОКТОМВРИ 2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ХРАНИТЕ СЪС СПЕЦИАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 249 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2002 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 86 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 02.11.2010 Г.)

  • 11. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Приложение № 1 към чл. 4

(Изм. и доп. – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.)

Групи храни със специално предназначение

  1. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) Храни за кърмачета и преходни храни.
  2. Храни на зърнена основа и детски храни, предназначени за кърмачета и малки деца.
  3. Храни, предназначени за нискоенергийни диети за намаляване на телесното тегло.
  4. Диетични храни за специални медицински цели.
  5. Храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, особено при спортисти.
  6. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) Храни, предназначени за лица, които страдат от нарушения на въглехидратната обмяна (диабетици).

Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 69 от 2005 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 15 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г., отм. – ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.)

Приложение № 3 към § 2, ал. 2

 

(Ново – ДВ, бр. 69 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.)

Вещества, които са добавени за специфични хранителни цели в храни със специално предназначение

Категория 1. Витамини

ВИТАМИН E

– D-алфа-токоферил полиетилен гликол 1000 сукцинат

Категория 2. Минерални вещества

БОР

– борна киселина

– натриев борат

КАЛЦИЙ

– аминокиселинен хелат на калций

– калциев пидолат

ХРОМ

– аминокиселинен хелат на хром

МЕД

– аминокиселинен хелат на мед

ЖЕЛЯЗО

– железен хидроокис

– железен пидолат

– аминокиселинен хелат на желязо

СЕЛЕН

– обогатена мая

МАГНЕЗИЙ

– аминокиселинен хелат на магнезий

– магнезиев пидолат

МАНГАН

– аминокиселинен хелат на манган

ЦИНК

– аминокиселинен хелат на цинк.

 

 

Leave a comment

Your email address will not be published.