ЕТИКА В ТУРИСТИЧЕСКИЯ БИЗНЕС

Туризмът е една от най-големите световни индустрии. Постоянният растеж на тази индустрия я определя като един от най-забележителни­те икономически и социални феномени на миналия век. С нарастване обема на туристическата индустрия се увеличават и етичните пробле­ми, свързани с туристическата дейност. Туристическите организации започват да осъзнават, че реализирането на етично поведение, може да подобри бизнес резултатите им.

Основните етически проблеми в туристическата индустрия се групи­рат около проблема със зачитане правата на участниците в нея. Утвърж­дава се изводът, че ако не се спазват човешките права, не е възможно туристическата индустрия да запази устойчиво развитие. Устойчивото икономическо развитие, съвместно със спазването на етичните принци­пи, са решаващите фактори за определяне на туристическата активност в различните дестинации. Основните групи, които имат интерес в турис­тическата индустрия са: туристите, предприемачите, наетите работни­ци, местната общност, където се предлага туристическата услуга, както и правителствените институции, ангажирани с туризма.

Човешките права са основни морални стандарти, без които хората не могат да живеят с достойнство. Човешките права се разграничават на природни и граждански. Първите произлизат от същността на хората като природни същества. Гражданските права произлизат от членството на хората в обществото. Те произтичат от взаимоотношения, изградени на основата на обществения договор, и зависят от степента на развитие на обществото. Често туристите смятат, че правата им се нарушават. Учас­тниците в туристическата индустрия също се оплакват от несъобразява­не с техните права от страна на туристите. Наемните работници смятат, че както работодателите, така и туристите пренебрегват техните права.

Правата на местната общност са свързани с това, да имат достъп до електричество, вода, образование, здравеопазване и т.н. Много често в името на развитието на туризма местни семейства са лишавани от земя­та им и на нея се строят хотели и други туристически обекти; плажове­те, които са били свободни за достъп, стават затворени, за да обслужват само гостите на комплексите. Незачитането на правата на местните хора е политика на много туристически компании, които внасят чуждестран­ни културни, икономически и социални модели на поведение, чужди на местните общности. Друга предпоставка за нарушаване правата на мест­ните хора е, че обичайната практика в туризма се гради около мотото „Клиентът винаги има право“. Така се фаворитизират правата на туриста, а правата на местните граждани се подценяват. Това мото предполага не­равномерно разпределение на ползите от туризма в полза на клиентите и туроператорите, което често води до съпротива срещу развитието на туристическата индустрия. Разделението на участниците в туристическата индустрия на обслужвани и обслужващи е основна причина местните жители да смятат, че правата им са нарушени и като реакция на това да нарушават правата на туристите.

Правата на туристите се изразяват в това да не бъдат малтретирани, да се пази тяхното достойнство и да им се осигурява достъп до забележи­телностите, които искат да посетят. Предлагащите услуги е необходимо да уверят своите клиенти, че в случаи на неизпълнение на договора за услугата, техните клиенти ще бъдат компенсирани по подобаващ начин. Туристите имат право на възможност за културно и духовно развитие, включително и на условия за практикуване на религиозните си обичаи. Друго важно право на туристите е запазването на дискретността, като особено важно за тях е съхраняването на персоналните им данни. Тяхно право е да бъдат справедливо третирани по отношение на ценните на стоките и услугите, така както и местните хора. В много случаи обаче се наблюдава завишение на цените за чуждестранните туристи.

За обезпечаването на условия на етично третиране на всички учас­тници в туристическата индустрия ООН приема през 1999 г. Глобален етичен кодекс в туризма. Кодексът е насочен към запазване на при­родните ресурси и културното наследство от разрушителното влияние на туристическата дейност. Чрез него се проявява желанието за равноправ­но разпределение на придобивките от туризма между местното населе­ние и икономическите участници в туристическата индустрия. Кодексът предвижда механизъм за доброволното му изпълнение чрез признаване водещата роля на Световната комисия по етика на туризма .

Кодексът включва девет части, дефиниращи основните етични принципи на туристическата индустрия, валидни за всички участници в нея – правителства, туроператори, предприемачи, агенти, работници и самите туристи. Десетата част от Кодекса включва механизми за компенсация при нарушаване на етичните правила.

• В първата част се формулират нормите, които имат принос за вза­имното разбиране между различните култури и народи.
• Втората част включва правила за превръщане на туристическата дейност в средство за изява както на групово, така и на личностно равнище.
• Третата част формулира правилата за поведение, които ще превър­нат туристическата индустрия във фактор за устойчиво развитие.
• Четвъртата част обръща внимание на културното наследство и начи­ните, по които туризмът може да допринесе за неговото запазване.
• Петата част е посветена на правилата, които превръщат туризма в дейност, благоприятстваща развитието на страните домакини и местните общности.
• В шестата част от Кодекса се формулират задълженията на всички участници в туристическата дейност.
• В седмата част се формулира правото на туризъм на хората като се обявява, че възможността за директен достъп до планетарните ресур­си е право, полагащо се на всички жители на планетата и че участи­ето в туристически дейности трябва да се разглежда като най-добрия израз на устойчивото развитие в областта на свободното време.
• В осмата част се разглеждат главата на туристите за свободно прид­вижване и достъп до информационни и комуникационни услуги, кои­то не трябва да се различават от тези на местните граждани.
• В деветата част на Кодекса се формулират етичните принципи, ко­ито влияят върху отношенията между работодатели и работници на корпоративно равнище.

Спазването на етичните права от Глобалния кодекс на туризма създава предпоставки до въвеждането на понятието „етичен тури­зъм“. За да попадне България в групата на държавите, осигуряващи етичен туризъм, е необходимо да се полагат усилия за опазване на природните богатства, да се изгражда удобна инфраструктура и да се изгражда икономика, която дава възможност на гражданите на стра­ната да участват в печалбите от туризма.