ПОВЕДЕНЧЕСКИ СТРАТЕГИИ НА ТУРИСТИТЕ В КОНФЛИКТНИ СИТУАЦИИ

Съперничество

Стратегията на съперничество се изразява в следното: чрез борба и конкуренция ин­дивидите се стремят да удовлетворят своите интереси и същевременно правят опити да по­пречат на другите участници в конфликта да постигнат своите цели, т.е. създава се ситуация „кой-кого“. Тази стратегия е ориентирана директно към победата, без да се обръща внимание на цената, която трябва да се заплати за нея. Хората, които я предпочитат, оценяват приори­тетно своите интереси, а подценяват тези на своите съперници.

Изборът на тази стратегия означава, че хората, които я предпочитат, дават приоритет на удовлетворяването на личните си потребности от престиж, висока самооценка, автори­тет, власт и др. пред изграждането на добри междуличностни взаимоотношения в групата. Те не се опитват да сътрудничат. Избягват откритото обсъждане на проблемите. В преките противоборства никога не отстъпват и не се интересуват от това, което е предизвикало кон­фликта. За тях е по-важно да разкрият силата на своята личност. Затова никога не избягват откритите конфликти. Отличават се с авторитарност, властност, нетърпимост към разногла­сията и различията във възприемането на нещата и мисленето. Този модел на поведение е оправдан и целесъобразен, когато се използва за защита на собствените интереси от посегателствата на агресивни личности. Той е необходим и когато трябва силово да се наложи спазването на правилата, приети в групата. По принцип обаче чрез стратегията на съперничество само в редки случаи се постига дългосрочен ефект. Този вид стратегия е це­лесъобразно да се използва, когато липсва достатъчно време за дискусии, а трябва да се вземе бързо решение. Тази стратегия е полезна и като своеобразен провокативен акт, за да се предизвикат някои от членовете на групата да изразят мнението си по въпроси, чиито отговори те обикновено не споделят. Чрез нея се моделират умения у хората да се справят в конкурентна среда, която е важен елемент в съвременната корпоративна култура.

Приспособяване

Приспособяването и примирението като стратегия на поведение се изразява в жерт­ването на собствените интереси и чувства, за да се удовлетворят чуждите стремежи, и по този начин да не се стига до конфликт.  Лицата, които я прилагат, са съгласни да направят всякакви отстъпки, за да избегнат конфликтите. При приспособяващият се стил индиви­дът пренебрегва собствените си интереси, за да задоволи интересите на другата стра­на. Хората, които го прилагат в конфликтна ситуация, се подчиняват на изискванията на другите участници в сблъсъка, дори когато не одобряват техните идеи или действия. Този начин на реагиране се прилага и когато участието на човек в конфликта не е голямо и предметът на разногласията е по-съществен за другата страна, отколкото за него. Такова поведение показва, че ситуацията не е личностно значима или опасна. По-важно е да се съхранят добрите отношения с опонента, отколкото да се отстояват собствените интереси, тъй като шансовете за победа са минимални. В тези случаи посочената стратегия има смисъл, защото конфронтацията, породена от незначителни причини, може да предизвика силен стрес между участниците в съответните взаимодействия, ако у тях няма готовност да проведат конструктивен диалог. Тя е резонна, когато е по-важно да се съхранят добрите взаимоотношения с другите участници с цената на несъществени остъпки. Чрез нея може да се съхрани или заздрави комуникативната среда в групата. При сериозни противоречия, приспособяването не засяга основните спорни въпроси, а само „заглажда“ конфликта, без да го разрешава. Лицата, които постоянно го прилагат в процеса на взаимодействията си с другите хора, занижават своето достойнство и авторитет.

Най-често изборът на тази стратегия на поведение се дължи на неумението им да наме­рят изход от създалата се ситуация, или когато осъзнаят, че чуждата позиция е по-правилна. Този избор има резон, когато липсват условия за преодоляване на конфликта и чрез вре­менното примирение със създадените обстоятелства се изчаква появата на благоприятна ситуация за неговото решаване. Стратегията на приспособяване в някаква степен е подобна на стратегията на съперничество, защото се отдава явно предпочитание само на един от параметрите на конфликта, но при нея това е значимостта на междуличностните отношения като ценност, а не на удовлетворяването на личните потребности.

Приспособяването като стратегия на поведение на личността в конфликтни ситуации е подходяща, когато: за групата от туристи по-важни са спокойствието и съхраняването на нейната стабилност, а не разрешаването на конфликта; възникналите противоречия са несъществени и не вълнуват много участниците в туристическата група: когато се приема, че за участниците в туристическата група е по-добре да се съхранят добрите междулично­стни отношения, а не самоцелно да се отстоява собствената гледна точка; се осъзнае, че с наличните ресурси възможностите за постигане на победа са минимални.

Избягване

Избягването като стратегия на поведение се характеризира както с отсъствие на стре­меж за коопериране на интересите, така и с липса на устойчиво желание за постигане на собствените цели. Тя като подход е възможна, когато способностите на личността не са големи, или когато предметът на разногласието е по-значим за опонента. Избягването се свързва с отстъпчивост и не предполага проява на активност. При него по-скоро се извършва отлагане на конфликта във времето и поради това той преминава в скрита фор­ма. Не се знае колко ще продължи и дали някога ще се реши. Избягването като начин на реагиране има две страни: избягване на възможността конфликтната ситуация да прерас­не в конфликт или избягване на конфликтното противопоставяне поради неувереност или несигурност в аргументите. Отстъпчивостта е характеристика, отнасяща се до желанието за отдръпване от ситуацията, която съдържа заплаха за една от страните в конфликта. Тази форма на поведение се предпочита от лица, които избягват да участват във всякакви спорове, не желаят да отстояват своите права, да сътрудничат при вземането на съвмест­ни решения, предпочитат да не изказват публично становището си или действията им са насочени към съхраняване и подобряване на междуличностните отношения.

Голяма част от туристите в конфликтни ситуации обикновено заемат позиция на не­намеса и избягват пряко участие в противоборствата. Те разчитат конфликтите да бъдат преодолени, без тяхното пряко участие. В повечето случаи, това са стеснителни хора, ко­ито не са свикнали на публични изяви и да бъдат център на внимание. Те се стремят да съхраняват както собствените, така и чуждите чувства. Стратегията на избягване се при­лага и когато някой от участниците в конфликта е с толкова голям авторитет, че не смята за необходимо да се доказва, като участва в единоборства. Друга възможна причина за нейната реализация е, когато някой от туристите чувства, че позицията му е неправилна или уязвима и нравствените му критерии не му позволяват да бъде активен в междулично­стния сблъсък. Има случаи и когато конфликтът се избягва от някои членове на групата, за да съберат допълнителна информация за проблема, предизвикал конфликта, или за своите опоненти. Важното за лицата, които я предпочитат, е, че постигането на набелязаните от тях планове не са от такова голямо значение в сравнение с преживяването на негативните емоции по време на конфликтните ситуации.

Сътрудничество

Сътрудничеството е такъв подход към конфликтите, при който се търсят алтернативни решения, като се отчитат потребностите на всички участници и се избира оптимална стра­тегия на поведение. То предполага стремеж за реализиране на съвместни действия с опо­нентите за решаване на конфликта и за търсене на приемливо решение за всички страни. Сътрудничеството като стратегия на поведение в конфликтна ситуация се прилага от тури­стите, когато те отстояват интересите си. Този стил на поведение има комплексен характер, като на практика включва в себе си похвати от всички останали стратегии (съперничест­во, приспособяване, компромис, избягване) и отразява стремежа на конфронтиращите се страни, със съвместни усилия да преодолеят конфликтната ситуация. Сътрудничеството се реализира най-трудно, защото изисква сериозна и продължителна предварителна работа за спечелване на доверието между участниците в противоборството. Негова неотменна част е честният диалог между участващите в него субекти, в който конфликтната ситуация се възприема като задача за решаване, а не като междуличностно противопоставяне.

Преодоляването на конфликтите в туристическите групи не винаги е възможно да се извършва по пътя на сътрудничеството, но е желателно винаги противоборстващите си стра­ни да се стремят към решение, което да удовлетворява общите им интереси. В процеса на сътрудничество проблемът, довел до конфликтно противопоставяне, се разглежда задълбо­чено, за да се открият разминаванията в интересите. Туристите, за които е характерна тази стратегия на поведение в ситуация на конфликт, признават значението на междуличностните отношения като ценност и се основават на собствения си социален опит и интуиция. Те ана­лизират самостоятелно възникналата ситуация и прогнозират различни варианти за нейно­то развитие. Стремят се своевременно да разберат претенциите на опонентите си и ако е възможно, да се съобразят с тях. Изборът на сътрудничеството като форма на поведение се обуславя от това дали предметът на конфликта позволява проява на гъвкавост.

Компромис

Компромисът като модел на поведение при протичане на конфликт в туристическите гру­пи се изразява в правене на отстъпки от всички участници в него, на базата на едно добре балансирано отношение към своите потребности. Същността му се състои в това, че всички се стремят да изградят взаимодействията си на базата на взаимни отстъпки. Тази практика означава участниците в конфликта да се откажат от нещо, за да получат в замяна друго. В оптимистичния вариант, благодарение на този подход за преодоляване на конфликтите, се оп­тимизират междуличностните отношения между участващите в тях субекти. Съществува обаче и противоположен вариант, при който всички лица, участващи в компромисното решаване на конфликта, са недоволни и разочаровани от постигнатите резултати.

При този стил на поведение целта е да се намери своевременно взаимно приемливо ре­шение, което частично удовлетворява всички участници в конфликта. Той прилича на сътруд­ничеството като стратегия за разрешаване на конфликти, но реализирана на значително по-повърхностно ниво, защото се извършват различни отстъпки. Този подход се определя като съчетание между съревнователния и приспособяващия стил на поведение и общуване. При него участниците в конфликта се отказват от повече неща, отколкото при съперничещия стил на поведение на личността, но същевременно от по-малко неща, отколкото при избягващия. Компромисният стил е свързан със споделяне на различията, обмен на отстъпки или избор на позиция, която трябва да се приеме поради недостиг на време. Взаимните отстъпки раждат промеждутъчни решения, които за момента удовлетворяват участващите в конфликта туристи, тъй като никой не печели, но и никой не.губи. Този стил се предпочита от членове на туристи­ческите групи, които са с еднакви позиции или имат взаимно изключващи се интереси и реше­нието, което вземат е „добро“ и за двете страни, тъй като ги устройва за определен период от време. Положителното на този стил е, че взаимодействията между участниците в конфликта не се преустановяват и с течение на времето противоречията помежду им могат да се преодолеят по някакъв начин, без те да си причинят тежки психични травми. Слабостта му е че чрез ком­промиси конфликтите не могат да се разрешат истински, а само се отлагат във времето.