При дефиниране на „кулинарен туризъм” е необходимо да се направи уточнение, че съществува известна разлика между българската терминология и тази в англоезичната литература. На английски терминът „кулинарен туризъм” (culinary tourism) се използва като подвид на „хранителен туризъм” (food tourism) и представлява вид туристическо пътуване, свързано с умерен интерес към кулинарията, храненето и храните в рамките на една по-широка туристическа програма. За разлика от това, обобщаваща категория за всички видове туристически пътувания, мотивирани в различна степен от храните и свързани с храненето е т.нар. „food tourism” или буквално преведено ‘хранителен туризъм’. Кулинарният туризъм се причислява към културния туризъм (кухнята като израз на културна идентичност), но е неразделно свързан и с агротуризма. Кулинарният и агротуризмът са интимно преплетени, тъй като базата за развитие на кулинарията е селското стопанство и респективно производството на храни.

За по-голяма яснота и диференциация се използва понятието ‘хранителен туризъм’ . В смисъла на това понятие се включва всяко пътуване свързано със специфичен интересът към храните и тяхната кулинарна обработка до достигане на готов кулинарен продукт.

Степента на мотивация за предприемане на пътуването е водещият фактор при разграничаване на отделните подвидове „хранителен туризъм”, независимо че храната и храненето са неизменна част от всеки вид туристическо пътуване. За правилно разбиране ролята на мотивацията е необходимо е да се разграничат туристите, които консумират храна в рамките на туристическото пътуване от тези, чиито активности, поведение и избор на дестинация са повлияни единствено и предимно от интереса към храната . Това включва търсене на преживявания свързани с цялата гама от производство, съхранение, дистрибуция и кулинарна преработка на храната до нейната консумация. Това са посещения на производители на храни, фестивали на храни, кулинарни училища, ресторанти и специфични дестинации, известни с уникални местни храни и специалитети . Не всяко посещение на ресторант може да се квалифицира, обаче, като кулинарен туризъм. Този вид туризъм се превръща в специализиран, когато пътуването е мотивирано от идеята да се опита точно определена храна, произведена в определена дестинация или даже да се дегустират ястия приготвени от конкретен готвач или да се посети конкретен ресторант. В тези случаи храната е първичният фактор, който определя решението за, и поведението по време на пътуване.

‘”Хранителният туризмът” или „туризъм в храненето” е вид специализиран туризъм, който обхваща гурме туризма, гастрономичния туризъм, туризма на националната кухня и кулинарния туризъм. Той се практикува от лица, които имат силен интерес към храната, понякога даже професионален, до степен, че този интерес е превърнат във форма на прекарване на свободното време . Спроред някои изследователи кулинарен и хранителен туризъм се използват в един и същ смисъл.

Люси Лонг първа използва термина кулинарен туризъм през 1998, изразявайки идеята за опознаване на различните култури чрез хранене. Тя отбелязва, че ‘кулинарният туризъм се отнася за храна; изучаване и откриване на културата и историята чрез храна и свързани с храната активности, които създават незабравими преживявания .

Международната кулинарна туристическа асоциация (International Culinary Tourism Association) използва названието кулинарен туризъм като обобщаваща категория като го дефинира като, „преследване на уникално и незабравимо преживяване”, свързано с определени храни и напитки, най-често по време на пътуване, но едно лице може да бъде кулинарен турист и в собствената си страна. Водещи ключови думи при този вид преживяване е „уникално и незабравимо“.

Друга дефиниция за кулинарен туризъм е ‘туристическо преживяване, при което се опознават, оценяват и консумират определени марки местни кулинарни ресурси без да се акцентуира върху мотива за туристическото пътуване . И в двете дефиниции, храната и храненето не се разглежда през призмата на мотива за пътуване. На кулинарният туризъм не трябва да се гледа като на елитарен, недостъпен за широката туристическа маса продукт. Елитарната кухня се отнася към гурме туризма. Подвидове на кулинарния туризъм са още виненият и бирен туризъм както и спа-кухнята.

Именно поради различната интерпретация на понятията и известно препокриване на дефинициите считаме, че най-удобна за ползване типологизация е изградена на база мотивацията на туриста от интереса му към храни и хранене.