СЕРВИРАНЕ НА СИРЕНА 

Европейската традиция повелява сиренето да се сервира в края на храненето. Въпросът е дали това да бъде преди или след десерта. Във Великобритания дъската със сирене обикновено е последното ястие, отчасти, защото се съчетава с портото, което завършва вечерята, а и защото някогашните английски лекари смятали, че сиренето „запечатва стомаха“. В континентална Европа сиренното блюдо се предлага преди десерта. Това позволява с него да се сервира червеното вино, което е консумирано с основното ястие.

Най-често сирената се поставят върху специална дъска цели, като всеки от гостите сам отрязва своето парче. В някои ресторанти сервитьорите правят това вместо клиента, като слагат в индивидуални чинии по малко от всеки предлаган вид.

Малките пити се разрязват наполовина, освен ако сиренето не е особено меко, като бри и камамбер. В такъв случай, независимо от размера на барабанчето, то се реже като торта.

Селекцията трябва да е съобразена с предходните ястия от менюто. Богати и нюансирани сирена може да се сервират след семпло печено месо без сосове, докато в края на по-обилна и наситена вечеря е добре да се изберат твърди кози и традиционни английски видове. Младо и свежо сирене е най-добрият избор след пикантна храна. Ето и някои утвърдени комбинации:

Класическа френска дъска - комт (Comte), бри (Brie), шевр (Chevre), пон л’Евек (Pont I’Eveque), ροκφόρ (Roquefort).

Експериментаторска френска дъска – блю д’Оверн (Bleu d’Auver-gne), валансе (Valencey), експлоратор (Explorateur), enoac (Epoisse), том де Савоа (Tomme de Savoie), банон (Ва-non).

Швейцарска дъска - апнзел (Арреп-zell), ементал (Emmental), сапсаго (sapsago), тет де Моан (Tete de Moine), вашрен мон д’ор (Vacherin Mont d’Or).

Италианска дъска – фонтина (Fon-tina), горгондзола (Gorgonzola), пармиджано реджано (Parmigiano-Reggi-апо), робиола (Robiola), таледжо (Та-leggio).

Английска дъска — ланкашър (Lancashire), чедар (Cheddar), стилтън (Stilton), уензлидейл (Wensleydale).

Правени са много опити да се класифицира огромното разнообразие от сирена. Някои системи използват като основен критерий водното съдържание, други маслеността, а трети технологичния процес. Съществуват разделения дори по типа на кората или интензивността на аромата. Независимо от подхода, много е трудно да се очертаят ясни категории, без да се налага непрекъснато изброяване на изключенията.

Едно условно разделяне на видовете сирене, в зависимост от реда им на сервиране на масата и най-вече от съчетаването им с вината, може да бъде (в пет групи): твърди, меки, сини, овчи и кози, и особено миризливи сирена. За разлика от повечето официални разделения тази класификация не е научно подплатена – в случая водещи са консистенцията, вкусът и ароматът, които определят най-подходящата винена компания за дадения вид.