Историята на коктейла започва преди двеста години . Негова родина е Америка.
Първият писмен документ, в който думата коктейл е употребена , е нюйоркското издание „The balance“ от 1806 г. , където коктейлът е определен като „стимулираща напитка, съставена от силни алкохоли, захар и горчиви настойки.“

Понятието коктейл се свързва с етимологията на английската дума cock tail – петльова опашка. Според някои  проучвания е измислен от американски кръчмар, който събирал, каквото остане по чашите в порцеланов чайник с форма на петел и после предлагал сместа на нови клиенти. Според друга версия откривателят е Джеймс Фенимор Купър в „Последният мохикан“. През 1779 г., в разгара на Войната за независимостта, вдовицата Бетси Фланаган държала кръчма в Йорктаун, където често се отбивали офицери от армиите на  Вашингтон и Лафайет. Една вечер младата кръчмарка откраднала няколко петлета от курника на своя съсед англичанин и ги сготвила на офицерите. На финала поднесла и питиета, украсени с пера от опашките на петлите. Всичко завършило с възторжения възглас: „Vive le cocktail!.“ Според трета версия модата да се пият коктейли е пренесена в Америка от френските войници на Лафайет, които имали обичай да смесват вино с друг алкохол и наричали напитката Coquetel.

Някои смятат за първообраз на коктейла английският пунш, пренесен от Индия през XVIII в. От онова време е известна следната рецепта. В подходящ съд се смесват 1200 бутилки ром, 1200 бутилки вино, 400 л гореща вода, 500 кг захар, сокът от 1600 лимона и подправки. Човек в малка лодка от слонова кост плува отгоре и разбърква пунша със специално весло. Празникът на англичаните в Индия завършва, когато поканените 600 гости изпият всичко.
Коктейлът се разпространява в САЩ в средата на XIX век . От тогава се записва огромната до днес барманска литература. Първата книга за коктейли е издадена от калифорниеца Джери Томас през 1862 г. и се казва „Bon vivant’s guide, or how to mix drinks“. Двадесет години по-късно Хари Джонсън издава в Ню Йорк наръчника „The New and Improved Bartender’s Manual, or How to Mix Drinks in the Present Style“. За най-популярният коктейл по това време – мартини се преписва авторството на сеньор Мартини, барман в нюйоркския хотел „Никърбокър“ през 1860 г.
Истинският бум в разпространението на коктейла настъпва в годините на Първата световна война. Стимул бил сухият режим в Америка, който развил въображението както на контрабандистите, така и на консуматорите.

Екзотиката на коктейлите не е само в смесването на съставките, но и в измислянето на ефектни имена. Известни са заглавия като „Меча лапа“, „Ударът на плантатора“, „Дълъг крив нож“, „Секс на плажа“  и много други.

Другота емоция е в откриването на предпочитано съотношение. В автобиографията си Луис Бунюел описва своето мартини с джин „Гордънс“, вермут „колкото слънчев лъч“, капка ангостура, лед и всичко това в пренощували във фризера чаши. Коктейлите често били кръщавани на знаменити личности. По-късно идват по-неутралните заглавия като Sex on the beach или Kamikadze.

Комбинацията водка с доматен сок била известна преди повече от век, но едва през 1921 г. някакъв парижки барман добавил сол, черен пипер и уочестър сос. След това в Ню Йорк коктейлът „Блъди Мери“ бил дооформен с табаско. Твърди се, че е кръстен на актрисата Мери Пикфорд, но това не пречи мнозина да го свързват с дъщерята на английския крал Хенри VIII.

У нас в миналото коктейлите винаги са били смятани за дамски, т.е. несериозни питиета, които не могат да съперничат с класиката в жанра ракия със салата. В днешно време расте популярността на заведения специализирани в приготвянето на коктейлите.