Описание на ролеви игри

 

Според JOHN KEATS (1897 г.) „Нищо не може да се превърне в реалност, докато не се преживее”

Използването на ролеви игри в учебния процес е именно това. На участниците в учебната „игра” се раздават определени роли, при чието изпълнение те решават проблем от действителността, който се структурира чрез играта.

В ситуацията на учене те влизат, като изпълняват ролите си. Следователно ролевата игра се приема като реална, защото тя е „извадка от реалността”. От нея се очаква да представи какво би се случило, ако зададените експериментални условия се окажат реални”.

Оттук произтича и задачата на ролевата игра: максимално точно и пълно да представи реални ситуации от живота и да изгради игрови модел, близък до действителността.

В същото време средата в играта е симулирана.

Следователно тя няма контакт с реалната действителност, откъдето следва, че симулацията остава без последици и тя е безопасна за участниците.

Ролевата игра е и един вид „огледало”. Участниците в нея могат да се „огледат” в това, което другите правят, и това допълнително обогатява техния опит .

Как можем да адаптираме ролевите игри за целите на обучението?

 

Моделът на ролевата игра представлява сценарий, при който ученикът е поставен в „свят”, конструиран от учителя.

В него той взаимодейства с околната среда, реагира, взема самостоятелни решения с цел да постигне очаквания от играта резултат.

С други думи, ролевата игра може да бъде приемана като вид експеримент, в който „актьорите” изпълняват определени процедури, намират начини за справяне с конкретни ситуации и поемат отговорности. Начинът, по който те „играят”, определя нивото, до което са достигнали .

Създаването на ролеви игри е сложен и продължителен процес. Той изисква задълбочени познания за същността на този иновационен способ, проучване на практическия опит до момента и висока степен на професионална подготовка на  преподавателя.

 

Провеждането на ролевите игри минава през следните основни етапи:

 

• подготовка на играта – запознаване и мотивиране на учениците за участие в ролевите игри; въвеждане на правила за работа, план, сценарий и инструктаж; разпределяне на роли (случайно, непреднамерено); консултации;
• провеждане на играта – учениците мотивирано изиграват ролите си според сценария; смяна на ролите;
• анализ на резултатите – след всяка игра се провежда дискусия, в която се коментират постиженията от проведената игра;

 

Модели ролеви игри, прилагани в обучението по сервиране и барманство – учебна практика

 

Игра „Аз сервирам по правилата”. Тя е предназначена за усвояване на нови знания. Подходяща е за 17 теми от тематичния работен план, тъй като включва практическа ситуация, свързана с изучаване правилата за сервиране на храна и напитки.

За играта – заведението за хранене  (учебния ресторант) разделям на два района, които маркираме с табели – район 1 и район 2.

Всеки сервитьор обслужва по двама клиенти в присъствие на управителя на заведението. Неангажираните ученици изпълняват ролята на наблюдатели, които наблюдават и оценяват дейността на сервитьорите.

На всички участници в играта (сервитьори, управители, наблюдатели и клиенти) раздавам по една операционна и една технологично-инструкционна карта . Операционната карта инструктира ученика за правилата, които трябва да съблюдава в дейността си. В технологично инструкционната се прави оценка на дейностите по точкова система. Точките се сумират и се разделят на броя на оценяващите.

След играта следва смяна на ролите. Накрая се провежда дискусия, в която се анализира работата на сервитьорите.

 

Игра „Интервю”

 

Дават се две обяви от местния вестник  на ученик, който ги прочита пред групата ученици.

Те са направени от две заведения за хранене, които търсят спешно да назначат сервитьори.

Групата ученици са „безработни” младежи от района, който случайно попадат на тези обяви. Свързват се със собствениците на заведенията и си определят среща с тях.

Собствениците искат да проверят професионалните им умения и в случай, че бъдат одобрени – да бъдат наети на работа като сервитьори.

На уговорената среща в двете заведения за хранене се явяват всички безработни младежи. Посрещат ги собствениците и управителите на заведенията. Пред тях те демонстрират уменията си за сервиране по определено меню и на свободна консумация.

По време на дискусията чрез технологично-инструкционните карти собствениците, управителите и наблюдателите правят оценка на дейността на сервитьорите и тези от тях, които получат над 80 точки, ги назначават на работа.

 

Игра-състезание „Най-добър в професията”

 

Моделът на тази игра изисква да бъде преподадено и усвоено цялото учебно съдържание. Тя дава възможност да се обобщят и затвърдят усвоените знания и умения.

 

От учебната група се сформират 2 отбора. В първия отбор са учениците с четни номера в класа. Те представят отбора на „сервитьорите”. Във втория отбор вземат участие учениците с нечетни номера. Те представят отбора на „журито”

Отборът на „журито” раздава на отбора на „сервитьорите” по едно меню. Менютата са различни и са включени в практическите задания за държавния изпит по практика.

Отборът на „сервитьорите” раздава на отбора на „журито” по една технологично-инструкционна карта, чрез която се прави оценка на качеството на обслужване в точки.

В учебния ресторант се нареждат две маси, на които двама сервитьори сервират едновременно своето индивидуално меню, и една маса за „журито” с добра видимост към сервитьорите.

Журито внимателно наблюдава действията на сервитьорите, като ги отчита в инструкционната карта.

След края на играта двата отбора сменят ролите си и повтарят играта.

Провежда се дискусия с всички участници в играта. Сравняват се резултатите на двата отбора и отборът с по-голям брой точки и се излъчва за победител в надпреварата.

С диплом „Най-добър в професията” се поощрява този участник, чийто индивидуален резултат е най-висок.

 

Резултати от въвеждането на ролеви игри в процеса на обучение

 

Ролевите игри по учебния предмет „Сервиране и барманство” – учебна практика, значително подобриха качеството на урока. Те предизвикаха интереса на учениците към изучаваните теми. Урокът стана по-раздвижен и запомнящ се. Повиши се нивото на усвоените нови знания. Постигна се по-точна и прецизна работа, по-голяма бързина и стриктност при обслужването. Учениците добиха самоувереност за действие в практиката и умения за работа в екип.

Развитието на ролевите игри не трябва да приключва дотук. Необходима е постоянна актуализация и усъвършенстване, за да могат максимално да имитират реалната действителност, да бъдат интересни и да задържат вниманието на учениците.