Аюрведа ни учи, че вегетарианството е не просто основа на здравословния начин на живот, а и на благочестието – гаранция за добра карма и бърз духовен напредък.

Саттва диетата препоръчва вегетариански начин на хранене. Вегетарианството е в основата на ведическата култура. Според Ведите, храната, приготвена от плътта на убитите животни препятства развитието на фините мозъчни тъкани, подпомагащи осъзнаването на Абсолюта. Ведическата култура отрежда на човека място на закрилник на по-низшите видове, смятани в тази традиция за негови братя. Принципът за ненасилие спрямо другите живи същества (ахимса), популяризиран чрез вайшнавизма, будизма и други източни традиции извън пределите на Древна Индия, е в основата на ведическата формула за духовно издигане. Според закона за карма, консумацията на месо води до много тежки последици в този и следващите ни животи.

 

Вегетарианският начин на хранене, според Аюрведа, има своите правила. Не се препоръчват, например, хлябът и други подобни на него тестени изделия с мая, както и всички видове храни, основани на ферментационни процеси. Ведическото кулинарно изкуство ни предлага особено вкусните и полезни чапати (вид индийски плоски хлебчета), паратхи (подобни на банички, печени на сач закуски), хачапури (питчици пълнени със сирене), самоси (пирожки с най-разнообразни сладки и солени плънки) и много, много други прекрасни хлебни изделия без мая.

Прекалената консумация на пикантни, дълбоко пържени, тежки и с остър вкус храни са смятани от Аюрведа за препятстващи живота в саттва-гуна. Древната ведическа медицина ни предлага балансирани храни, овкусени с умело използвани подправки, които сами по себе си са лекарства от аптеката на природата.

Друг принцип от Аюрведа е да се използва гхи (пречистено краве масло), както за приготвяне на храната, така и за чисто лечебни цели. То притежава изключително ценни качества, които дори се засилват с времето. Съществуват древни аюрведически рецепти за лечение на различни болести, в състава на които влиза десет и повече годишно гхи, наречено пурана-гхи. То се смесва с различни билки, за да създаде благоприятна среда за тяхното приемане от организма. В древната ведическа традиция самото приготвяне на този млечен продукт се е смятало за много благочестива дейност. Можете лесно да получите гхи, загрявайки на слаб огън прясно краве масло в съд с двойно дъно. Обикновено 1 час е достатъчен, за да направите гхи от 1 кг. масло. Необходима ви е решетеста лъжица, с която да обирате пяната, образуваща се на повърхността. Не трябва да оставяте маслото да завира. Постепенно то ще стане златисто и прозрачно до самото дъно. Това е древният метод за отделяне на белтъчините и другите допълнителни съставки, намиращи се в маслото. Те също са много полезни за готвене, но са нетрайни и трябва веднага да се използват. Това е процес, чрез който получавате мазнина без каквито и да е примеси. Гхи е напълно чисто и може да престои така с години без да промени изключителните си качества. Най-подходящо е то да се пази чисто и да се съхранява на хладно, в плътно затворени глинени съдове.

Аюрведа ни съветва да не смесваме на едно хранене сурови плодове и зеленчуци, както и прясно и кисело мляко. Ежедневното приемане на достатъчно количество чиста и прясна вода, за предпочитане не газирана, също е особено важно. Както знаете, бялата захар е смятана от Аюрведа за особено вредна и затова на различните типове конституции се препоръчват различни видове нерафинирани алтернативни подсладители като: захар от тръстика, фурми и други плодове, от някои видове зърнени храни, захарно цвекло, кленов сироп и т.н.

Хората не се интересуват достатъчно от съставките на храните, които се купуват от магазина. Това е предпоставка за консумация на храни с недостатъчно ясно и полезно съдържание. Аюрведа препоръчва всеки сам да приготвя храната си, за да е сигурен в нейните качества, както и за да избегне евентуално вредно влияние. Всеки, който не е запознат от близо с тази информация, ще бъде искрено учуден да научи от какви източници се добиват много от оцветителите, стабилизаторите и други подобни допълнителни съставки на храните и козметичните продукти от нашия бит. Голяма част от различните „Е” номера, както и много други на пръв поглед безобидно звучащи неясни научни наименования, отбелязани върху различните етикети, представляват добавки, извличани от костите, очите, крилата, плацентата и стомасите на убити животни и насекоми.