DIJON MUSTARD – ДИЖОНСКА ГОРЧИЦА

Дижонска горчица/фр. Moutarde de Dijon/ е най-известната горчица в Европа. Технологията и на производство датира от XІV век. Измислена е от Жан Нежон от Дижон, който заменя традиционно използвания оцет със сок от неузряло грозде, което прави горчицата много по-нежна и лека. Във Франция има над 20 вида дижонска горчица, като една от най-известните е тази с бяло вино.

Баварската /мюнхенска/ горчица се приготвя от едросмлени зърна. Тя е леко сладка и при приготвянето и се добавя карамелен сироп. Тъй като се вари по-кратко време, тя се смята за прясна.

Руската горчица е остра горчица, приготвена от горчичен прах с оцет.

Американската горчица се приготвя от семената на бяла горчица с голямо количество захар. Това е и най-рядката, като консистенция, горчица.

Английската горчица, известна още като „горчица по старинна рецепта“, се приготвя от горчичен прах от леко смлени семена, смесени с ябълков сок, сайдер или оцет, до образуването на паста.

Плодова горчица /итал. mostarda di frutta/ е популярна в Италия и представлява цели или едри парчета плодове – ябълки, лимони, портокали, мандарини, круши и др. в остър сос от горчица на прах, бяло вино, мед и подправки.

Медена горчица – горчица, приготвена с мед.

Хардал /донска горчица/ – приготвя се със саламура от кисели краставички

Горчицата е много добър емулгатор, служи като защитен слой при термична обработка на пилешко, телешко месо и риба. По този начин сока на месото или рибата не могат да изтекат.