СТАНДАРТИЗАЦИЯ НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ

 

Стандартите съдържат важни сведения за класификацията на продуктите, за качествените показатели и норми, за изискванията към опаковката, маркировката, съхраняването и др.

Същност и значение на стандартизацията – според Межднародната организация по стандартизация ИСО ( под стандартизация се разбира установяване и прилагане на правила с цел въвеждане на ред в дейността в определена област).

Стандартизацията на хранителната продукция е дейност насочена към уеднаквяване на правилата за приемане, контрол, методи на изпитване, единиците за измерване, класификация, терминология и др.

Резултата от дейноста на стандартизацията се фиксира и узаконява чрез разработване и утвърждаване на нормативен документ – стандрт , съдържащ изисквания, задължителни за изпълнение. Стандартизацията регламентира изискванията към производството и води до усъвършенстване на технологичните процеси, ускорява внедряването на нова техника и ноу- хау технологии. Повишава  качеството на продкцията.

Въз основа на стандартизацията се разработват всики системи на управление на качеството. Според новия закон на националната стандартизация прилагането на БДС е доброволна. Задължителни са само изискванията за безопасност в стандартите за безопасност в стандартите на някои продукти, използването на които крие опасност за здравето на хората и за опазане на околната среда.

Разработване и внедряване на стандарти. – над 18 000 стандарти , включително за хранителни продукти. Ръководи се от БИС – Български институт по стандартизация. Проектите за стандарти се разработват , съгласуват и приемат от специализираните в различни области комитети по стандартизация ТК. Стандартите се утвърждават със заповед на председателя на БИС. Влизат в сила след публикване в официалния бюлетин на БИС по стандартизация.

След утвърждаване всички стандарти се регистрират и получават сигнатура в горния десен ъгъл на стандарта.

–   главни елементи на сигнатурата са – символът БДС, поредния номер на стандарта и определени от него с тере последните две години на утвърждаване на стандарта. Например стандарта за слънчогледово масло има сигнатура БДС 1- 77 г. , което означава че има пореден номер 1 и е утвърден 77 г. При внасяне на промени в стандарта се запазва номера, а се променя годината.

От датата на влизане в сила на стандарта той служи като основен нормативен документ , въз основа на който се осъществява контрола върху качеството.

Видове стандарти – 3 категории стандарти

БДС – Български държавен стандарт –важат за цялата страна и се разработват за важни производства и продукти за масово предназначение.

ОС или ОН – отраслови стандарти или отраслови нормали- предимно за нови продукти. Имат сила само в рамките на отрасала и се отвърждават от ръководителя на ведомството.

Фирмени стандарти – технически спецификации ТС – важат само за фирмата и са задължителн за нея.

–  според съдържанието стандартите биват за: за изделия, за технологии, за документация и др.

–  според изискванията на материалознанието– основни и спомагателни

–   основни – отнасят се за изделието като цяло

–  спомагателните  – отнасят се за някои от елементите на характеристиката на тези продукти             (за правилата за вземане на средна проба, за методите на изпитване)

За най – важните продукти и изделия Межднародната организация по стандартизация ИСО разработва межднародни стандарти МС ИСО , които могат да се използват директно.

Съществува и европейски комитет по стандартизация CEN , който разработва европейските стандарти EN (европейски норми). Някои европейски стандарти и межднародни стандарти официално се въвеждат в България като се добавя абривиатурата БДС ( например БДС ISO 709, БДС EN 50067 и др).