НАРЕДБА № 5 от 9 февруари 2015 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните

Наредба № 5 от 9 февруари 2015 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните

 

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
НАРЕДБА № 5 от 9 февруари 2015 г.
за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните
Раздел І
Общи разпоредби
Чл. 1. С тази наредба се уреждат:
1. максимално допустимите количества (МДК) на някои замърсители в храните и микробиологичните критерии за безопасност на храните и хигиена на процесите;
2. изискванията към методите за вземане на проби и методите за анализ, прилагани при провеждането на официалния контрол на храните за съдържание на някои замърсители.
Чл. 2. Съответствието на храните с МДК на някои замърсители и с микробиологичните критерии се установява въз основа на резултатите, получени от анализа на лабораторните проби.
Чл. 3. (1) Резултатите от изследванията на замърсители в храни се посочват коригирани или некоригирани за аналитичния добив съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 401/2006 на Комисията за установяване на методи за вземане на проби и за анализ за целите на официалния контрол на нивата за микотоксини в храни (ОВ, специално българско издание, 2007 г., глава 03, том 70), наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 401/2006; Регламент (ЕО) № 1882/2006 на Комисията относно методи за вземане на проби и анализ за целите на официалния контрол на храни за съдържание на нитрати (ОВ, специално българско издание, 2007 г., глава 15, том 18), наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 1882/2006; Регламент (ЕО) № 333/2007 на Комисията за определяне на методите за вземане на проби и анализ за официалния контрол върху съдържанието на олово, кадмий, живак, неорганичен калай, 3-MCPD и полициклични ароматни хидрокарбони в храни (ОВ, L 88, 29.03.2007 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 333/2007, Регламент (ЕО) № 252/2012 на Комисията за определяне на методи за вземане на проби и анализ за целите на официалния контрол на съдържанието на диоксини, диоксиноподобни полихлорирани бифенили (PCB) и недиоксиноподобни РСВ в определени храни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1883/2006 (ОВ, L 84, 23.03.2012 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 252/2012. Отбелязва се и самият аналитичен добив там, където е необходимо.
(2) Резултатите се представят в същите мерни единици и със същия брой значещи цифри, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията относно микробиологични критерии за хранителни продукти (ОВ, специално българско издание, 2007 г., глава 13, том 51), наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 2073/2005, Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните (ОВ, специално българско издание, 2007 г., глава 13, том 58), наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 1881/2006, и тази наредба.
Раздел II
Методи за вземане на проби. Методи за анализ
Чл. 4. Вземането на проби от храни за целите на официалния контрол за съдържанието на замърсители и микробиологичните критерии, тяхното опаковане и изпращането им до лабораторията за анализ, както и подготовката на пълната документация, придружаваща пробите, се извършва от органите на официалния контрол съгласно Закона за храните.
Чл. 5. При вземането на проби и подготовката на лабораторни проби органите на официалния контрол вземат необходимите предпазни мерки с цел недопускане на промени в пробите, които могат да окажат влияние върху съдържанието на замърсителите, върху аналитичното определяне или представителността на общата проба.
Чл. 6. (1) Вземането на проби за целите на официалния контрол за съдържанието на нитрати в храни се извършва в съответствие с методите, посочени в Регламент (ЕО) № 1882/2006.
(2) Подготовката на пробите и методите за анализ, прилагани при официалния контрол на съдържанието на нитрати в храни, трябва да отговарят на изискванията, посочени в Регламент (ЕО) № 1882/2006.
Чл. 7. (1) Вземането на проби за целите на официалния контрол за съдържанието на микотоксини в храни се извършва в съответствие с методите, посочени в Регламент (ЕО) № 401/2006.
(2) Подготовката на пробите и методите за анализ, прилагани при официалния контрол на съдържанието на микотоксини в храни, трябва да отговарят на изискванията, посочени в Регламент (ЕО) № 401/2006.
Чл. 8. (1) Вземането на проби за целите на официалния контрол на съдържанието на диоксин, диоксиноподобни полихлорирани бифенили (PCBs) в храни се извършва в съответствие с методите, посочени в Регламент (ЕО) № 252/2012.
(2) Подготовката на пробите и методите за анализ, прилагани при официалния контрол на съдържанието на диоксин, диоксиноподобни полихлорирани бифенили (PCBs) в храни, трябва да отговарят на изискванията, посочени в Регламент (ЕО) № 252/2012.
Чл. 9. (1) Вземането на проби за целите на официалния контрол за съдържанието на олово, живак, кадмий, неорганичен калай, 3-монохлорпропан-1,2-диол (3-MCDP) и полициклични ароматни хидрокарбони в храни се извършва в съответствие с методите, посочени в Регламент (ЕО) № 333/2007.
(2) Подготовката на пробите и методите за анализ, прилагани при официалния контрол на съдържанието на олово, живак, кадмий, неорганичен калай, 3-MCPD и полициклични ароматни хидрокарбони в храни, трябва да отговарят на изискванията, посочени в Регламент (ЕО) № 333/2007.
Чл. 10. (1) Вземането на проби за целите на официалния контрол за микробиологични критерии в храни се извършва в съответствие с методите, посочени в Регламент (ЕО) № 2073/2005.
(2) Подготовката на пробите и методите за анализ, прилагани при официалния контрол на микробиологичните критерии в храни, трябва да отговарят на изискванията, посочени в Регламент (ЕО) № 2073/2005.
(3) За определяне на микробиологичните критерии в храни се изпълнява планът за вземане на проби, посочен в глава 1 и глава 2 от Приложение І на Регламент (ЕО) № 2073/2005.
Раздел IIІ
Максимално допустими количества на някои замърсители в храни. Микробиологични критерии
Чл. 11. Максимално допустимите количества на някои замърсители в храните са определени в Регламент (ЕО) № 1881/2006.
Чл. 12. Микробиологичните критерии за определени групи храни са посочени в Регламент (ЕО) № 2073/2005.
Допълнителни разпоредби
§ 1. За целите на тази наредба се прилагат дефинициите, посочени в Регламент (ЕО) № 2073/2005, Регламент (ЕО) № 1882/2006, Регламент (ЕО) № 401/2006, Регламент (ЕО) № 333/2007 и Регламент (ЕО) № 252/2012.
§ 2. С наредбата се създават условия за прилагане на:
1. Регламент (ЕО) № 1881/2006.
2. Регламент (ЕО) № 2073/2005.
3. Регламент (ЕО) № 401/2006.
4. Регламент (ЕО) № 1882/2006.
5. Регламент (ЕО) № 333/2007.
6. Регламент (ЕО) № 252/2012.
Заключителни разпоредби
§ 3. Тази наредба се издава на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за храните и е съгласувана с министъра на земеделието и храните.
§ 4. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от органите на официалния контрол съгласно Закона за храните.
§ 5. Наредбата отменя Наредба № 31 от 2004 г. за максимално допустимите количества замърсители в храните (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 51 от 2006 г.).
§ 6. Наредбата влиза в сила в деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
Министър: Петър Моско